На 26 май 2013 г. в дълбините на Атлантическия океан се разиграва забележителна история за оцеляване. Харисън Окене, тогава 29-годишен нигерийски готвач, се противопоставя на всички шансове, като оцелява 72 часа в капан в потънал кораб. Неговата изключителна история е свидетелство за човешката издръжливост и воля за живот.
Окене работи като готвач на влекача Jacson-4, който тегли танкер през Гвинейския залив. Корабът се натъква на лошо време и масивна вълна се разбива над носа, наводнявайки кораба. Jacson-4 потъва бързо, отнасяйки със себе си 11 члена на екипажа.
Окене, който е единственият оцелял, се озовава в капан в кабината на инженера. Без храна, вода или комуникация, Окене е изправен пред невъобразими предизвикателства. Въздушният джоб на кабината му осигурява временна отсрочка, но тъмнината, студът и изолацията го тласкат до ръба на отчаянието.
Мислите на Окене се колебаят между надежда и примирение, докато очаква спасение. Когато различен звук нарушава тишината, Окене няма представа, че водолаз е дошъл да постави маркерна шамандура на лодката, за да предупреди останалия трафик за местоположението на останките. Борещият се за живота си мъж удря с надежда по корпуса на лодката, опитвайки се да даде сигнал на човека отвън.
Видео от камерата на шлема на водолаза показва момента, в който водолазът вижда бледата длан на Окене да се носи във водата пред него. Водолазът съобщава на базата, че е намерил друго тяло, което смята за мъртвец. И тогава ръката на Окене грабва и стиска неговата.
Окене първо е отведен до водолазната камера, оттам в камера за декомпресия, където прекарва още три дни, защото ако го изведат венага на повърхността, рискуват да влошат състоянието му. Невероятно, но когато били измерени жизнените му показатели, всичко било в норма.
Година след потъването на Jascon-4, Окене шофира за работа с приятел, когато колата му пада от мост във водата в град Порт Харкорт. Окене бързо излиза на повърхността, за да види, че неговият приятел все още е в колата. Харисън доплува обратно, за да го извади.
Въпреки инцидентите, които преживява, човек ще си помисли, че Окене не би искал да има никакво взимане-даване с вода. Но за голяма изненада на всички, той решава да се научи да се гмурка, затова се записва на няколко курса.
Сега Окене работи като водолаз, монтирайки, изграждайки и ремонтирайки нефтени и газови съоръжения, разказва Guardian. Максималната дълбочина, до която може да стигне сега, е 50 метра.
Не крие, че преживяното променя и подобрява живота му: “Знам, че има Бог и той е до мен. Знам, че той има страхотна цел за мен. Опитвам се да не обиждам никого и се опитвам да се доверя на живота, защото когато хората са близо до смъртта, тогава те разбират… Ние всички сме едно.”
