Над 20 години Opel се бе отказал от Frontera, като последното, второ поколение на модела спря да се произвежда през 2004 г.
Но точно през 2024 г. компанията от Рюселсхайм обяви, че съвсем скоро по пътищата отново ще виждаме Opel, на чийто заден капак ще пише Frontera.
През миналата година моделът официално бе пуснат в продажба и раздели феновете на марката на два лагера. Едните смятат, че новата Frontera няма нищо общо със старата, защото се предлага само с предно задвижване и няма офроуд дух като оригинала.
Но други пък са на мнение, че този ход от страна на Opel е правилен, защото доказва, че компанията се адаптира към променящата се реалност и все по-голямо търсене на SUV, което да е подходящо както за града, така и за по-дълги пътувания.
В началото на годината реших да подложа това на тест, за да видя дали новият Opel Frontera наистина може да предложи добра симбиоза от качества, за да покрие търсенето.
Забележителен като оригинала
Нито старата Frontera, нито новата могат да се похвалят с дързък и динамичен дизайн. Но при новата той значително повече грабва окото, защото е осъвременен.
И все пак Opel Frontera привлича погледа с обмените си форми, особено в задната част. Отпред виждаме висок капак, а предната решетка е изчистена с черна маска по цялото си протежение между LED фаровете. Като в средата, разбира се, е Blitz емблемата на Opel.
В долната част на бронята пък са необходимите за вентилацията на двигателя отвори. Споменавайки двигател, ще кажа няколко думи и за него.
Под капака на новата Opel Frontera има 1.2-литров трицилиндров бензинов двигател с турбо и 48V хибридна система, който ни е познат и от други коли под шапката на Stellantis.
Двигателят идва в две разновидности на мощността – със 110 к.с. и със 145 к.с. Тестовият автомобил бе с повечето конски сили, но Frontera се предлага и с изцяло електрическо задвижване. Там мощността е само една – 113 к.с., но пък има избор между две батерии.
Връщайки се на дизайна, трябва да отбележа, че третото поколение на Frontera е една идея по-малко от предходното, но пропорциите са сравнително близки.
Сега обаче покривът е удължен в задната част, за да може автомобилът да стане по-голям и да се възползва от опцията за седем места в купето. Тук идва моментът да извадим метъра, за да видим за колко голяма кола точно става дума.
Дължината на Opel Frontera е 4.38 м, широчината е 1.79 м, височината е 1.6 м, а междуосието – 2.67 м.
И разбира се, новата Frontera няма резервна гума, закрепена за външната страна на капака на багажника, а вместо това в долната му част с черни релефни букви е изписано името на модела. Доста стилно, все пак това вече е градски SUV, а не офроудър.
Да откриеш красотата в малките неща
Дизайнът отвън не е агресивен и натрапчив, но успява да привлече погледа. Особено когато говорим за цвета – Kanyon оранжeво, с който колата идва по подразбиране, и е в комбинация с контрастен черен покрив. Но и да не беше така, определено си заслужава човек да доплати за него.
Прави впечатление, че в интериора преобладава твърдата пластмаса. Но Opel са съумели все пак да вложат и меки елементи в подлакътника и вратите.
Този ход е напълно оправдан, когато погледнем стартовата цена на автомобила.
Зад волана има 10-инчов инструментален панел с важната за автомобила информация. До него в средата на таблото, ориентиран към водача, има малко по-голям 10.25-инчов екран за инфотеймънт системата.
Под нея се намира едно добре познато каре от физически бутони, с които наистина лесно и безпроблемно се управлява климатичната система.
Странно или не, но именно тя ми направи добро впечатление. По време на теста външните температури бяха под нулата, но въпреки това “топлото” започваше да духа от вентилационните отвори много по-бързо, отколкото на други нови автомобили.
И като споменах бързина, няма как да не включа и подгрева на седалките и волана. Те са допълнителна опция, разбира се, но буквално за секунди започваш да усещаш затопляне. И отново ще кажа, че ми направи впечатление, защото в някои по-скъпи коли това отнема повече време.
Като цяло усещането в купето е, че си се качил в автомобил, който не иска да се прехласва по много и понякога ненужни екстри. Не, той ти дава точно това, от което имаш нужда, без излишна драматизация.
Такъв е и примерът с круиз контролът. Той е наличен, но не е адаптивен. Управлява се много лесно и интуитивно чрез бутони от лявата част на волана.
Активира се лесно, скоростта също се настройва лесно, а и отново с натискането на един бутон може да го спрем и после активираме точно от тази скорост, с която сме се движили преди това.
Относно скоростта, съвсем очаквано предните странични стъкла не са акустични, затова и при скорости над 90 км/ч шумът е по-осезаем. Но със сигурност не толкова, че да пречи на слушането на музика или разговорите с пасажерите.
И макар Opel Frontera да стъпва на същата платформа (Smart Car Platform) като по-малкия Citroen C3 например, в купето има повече пространство.
На задните седалки спокойно може да седне висок човек (около 1.90 м) и да има поне няколко пръста разстояние между коленете си и предната седалка.
Колкото до седалките, Opel са ги нарекли Intelli и са ергономични. Реално са доста комфортни, без да се натрапват с дизайн.
Всичко изброено дотук е много добро показно за това как Opel са успели да открият красотата в простите неща. И така са възродили Frontera като един достъпен SUV, който може да бъде семеен, без да натоварва бюджета прекалено много.
