Когато стане дума за Пирин, повечето хора си представят стръмни сипеи, безкрайни изкачвания и върхове, които сякаш никога не се доближават. И няма да са далеч от истината – това е една от най-дивите и предизвикателни български планини, където всяка крачка често се печели с усилие.
Но Пирин не е запазена територия само за най-опитните туристи. В нея има и хижи, до които може да се стигне сравнително лесно – с приятен преход или дори по асфалтов път почти до самата врата.
А щом пристигнем, ще открием уют, вкусна храна, легендарни гледки и десетки възможности за разходки сред едни от най-красивите кътчета на планината. Ето три от най-подходящите хижи, ако искаме да усетим магията на Пирин без задължително да правим целодневен преход.
Хижа “Вихрен”
Ако има хижа, която почти всеки любител на планината познава, това е “Вихрен”. Разположена на 1950 м надморска височина, тя е отправната точка към най-високия връх и наш любимец в Пирин, но до самата хижа се стига по асфалтов път от Банско, което я прави една от най-достъпните високопланински хижи у нас.
Ако се върнем назад във времето, “Вихрен” е построена между 1939 и 1941 г. от туристическото дружество в Банско и първоначално е носила името “Елтепе”. В миналото е била известна и като “Нова Бъндерица”. След 1942 г. името ѝ неофициално е променено. Хижата е разширявана два пъти – през 1949 г. от ВИФ (днес Национална спортна академия) и през 1963 г. от Българския Туристически Съюз.
Днес “Вихрен” е с леглова база е около 190-196 места, разпределени в основни сгради и бунгала. Хижата е електрифицирана и водоснабдена, с отопление на твърдо гориво и работи целогодишно, като къмпингуването не е позволено. На разположение са обща баня на приземния етаж, външна тоалетна и вътрешна на втория етаж.
Има и ресторант, с капацитет над 200 места, както и собствен паркинг. Повечето от мненията за “Вихрен” са положителни, като много хора изтъкват, че готвят вкусно, а от опит казваме, че си струва да се опитат домашната ракия и овчето мляко. Важно уточнение за лятото е, че от 10 юли до 15 септември 2026 г. влиза в сила летен режим на движение по пътя към хижа “Вихрен”. Ограничението важи всеки ден от 8 до 16 ч. и засяга участъка от местността “Шилигарника” – първи паркинг, до хижата, но ако оставим колата там, разстоянието до “Вихрен” никак не е голямо.
Що се отнася до красотите наоколо, само на няколко минути от хижата е езерото Окото, а оттук започват маршрутите към връх Вихрен, Казаните, Бъндеришките езера, Тодорин връх и емблематичния връх Кончето.
Хижа “Демяница”
Сгушена сред вековни смърчови гори при сливането на три планински реки, “Демяница”, която се намира на 1891 м надморска височина, е едно от най-приятните места за нощувка в Северен Пирин. Построена е през 1932 г. от БТС, разширявана е през 1954 и 1966 г., а през 2022 г. отбеляза своя 90-годишен юбилей. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 175 места и 14 прилежащи бунгала с капацитет 42 места.
Санитарните възли са външни. Хижата е електрифицирана от агрегат и ВЕЦ и водоснабдена, отоплението е с печки на твърдо гориво. Има хижар целогодишно, но може да няма вода и ток зимата. В “Демяница” има работещ ресторант и бюфет и както се изказват повечето посетители (включително ние): “Много приятни домакини и прекрасна храна”. Макар да сме я посещавали преди доста време, останахме доволни, като най-приятният ни спомен е шумът на реките наоколо. Близо до хижата има къмпинг, където се намира най-старата сграда в Пирин.
От “Демяница” тръгват маршрути към Валявишките, Василашките, Превалските и Тодорините езера, както и към върховете Полежан, Газей, Голяма Тодорка и заслон “Тевно езеро”, но повечето от изредените места са на по-далечни разстояния. Най-близки са може би Василашките езера, които са едни от най-живописните езера в Пирин. Те са са група от 10 ледникови езера, като в тях са включени и двете популярни – Тодорини очи. До тях може да се стигне за около час от хижата.
Хижа “Яворов”
Разположена сред просторните Суходолски поляни, на границата на резерват “Баюви дупки – Джинджирица”, хижа “Яворов” е едно от любимите ни места в Пирин.
Кацнала на 1750 м, хижата се състои от две сгради (стара и нова). Новата е масивна, с капацитет около 70 места, предлагаща двойни стаи, тройни и многоместни стаи, както и апартамент, като някои са със собствен санитарен възел. В хижата има постоянно топла вода, отоплява се с централно парно. Работи целогодишно, а към нея има и ресторант, който предлага топли готвени ястия, салати и скара.
Ремонтираната и обновена през 2012 г. стара хижа “Яворов” разполага с 21 легла, туристическа кухня и столова, в която планинарите могат да си приготвят храна. Към хижата има голямо барбекю, което е предпочитано място за някои от групите туристи. Хижата работи целогодишно и както се изказват някои от посетилите ѝ: “Чиста, удобна и с проста, но вкусна храна”.
Идеята за построяването на “Яворов” възниква още през 1929 г. сред туристите от Разлог. Първата сграда започва да се строи през 1932 г. и първоначално носи името “Поляните”. По-късно е преименувана на “Яворов”, тъй като именно в този район поетът е преминавал с четата на Гоце Делчев. Сегашната нова сграда е открита през 1982 г., а през 2016 г. хижата е отличена като “Най-добра хижа в България”.
Оттук започват маршрутите към връх Вихрен през Разложкия Суходол, връх Каменица, местността Разложки езера, резерват “Баюви дупки – Джинджирица” и едни от най-живописните панорами към северните ридове на Пирин.
