За Сара Джесика Паркър 2025 г. не е просто година, а литературен манастир. Като член на журито на най-престижната награда “Букър”, актрисата се отдава на задача, която променя всичко – от ежедневието ѝ до самата ѝ същност. Тя се потапя в 153 романа, превръщайки дома си в “хранилище” за книги, където дори семейството ѝ знае, че вратата ѝ е затворена за света.
“Никой не се опитваше да се състезава с “Букър””, разказва Паркър. Вечерите, в които семейството избира филм, минават без нея. Съпругът ѝ, Матю Бродерик, спира да я кани на театър. Децата я виждат само на най-важните събития, където тя пристига с книга в чанта, внимавайки никой в публиката да не надникне в нейния свят. Това е самота, която за първи път ѝ дава истинско усещане за живота на писателя – изолиран, напрегнат и напълно погълнат от словото.
За да оцелее в този интензивен маратон, Паркър се нуждае от нова звукова среда. Познатата музика е забранена, “за да не ме накара да запея”, както споделя пред New York Times. Вместо това, в дома ѝ се разнасят тибетски песни, нигерийски ритми, кубински мелодии от 60-те. И сред тази екзотична палитра, един глас пробива и оставя траен отпечатък – българският.
Това е “Ди-ли-до” в изпълнение на Женския хор на Българското радио и телевизия, ансамбълът, който светът ще узнае като “Мистерията на българските гласове”. За Паркър тази песен, класирана на десето място в личния ѝ плейлист, е като глътка свеж въздух. Тя внася лекота и променя атмосферата в стаята по време на най-тежките месеци на четене. Култовите записи, издадени от Марсел Селие и донесли на България Грами, се превръщат в неочакван спътник в нейното пътешествие из съвременната литература.
