Холивудската звезда Джордж Клуни, вече на 64 години, реши да сложи край на коментарите, че няма богат диапазон, що се отнася до разнообразни роли и че винаги играе един и същи типаж.
Славата го връхлита още през 90-те, когато влиза в ролята на д-р Дъг Рос в хитовия сериал “Спешно отделение” между 1994 и 1999 г. Оттогава насам списъкът му с филми е впечатляващ: от “Здрач до зори”, трилогията “Бандата на Оушън”, до “Потомците”, “Сириана”, “Майкъл Клейтън” и още много. През годините е натрупал немалко признания – две награди Оскар, четири Златни глобуса, една БАФТА и номинации за Еми и Тони.
В скорошно интервю за Vanity Fair, по повод новия му филм Jay Kelly, Клуни коментира своя колега Адам Сандлър с неподправено уважение:”Казвах на целия екип да не му казвар “Санд Мен” и да не гледат на него като на смешен комик. Той е прекрасен, чувствен и талантлив актьор. Хората го свързват с лековатите му комедии, но филми като Uncut Gems напомнят на всички колко дълбочина има в него.”1
След това разговорът премина към самия Клуни и критиките, че “винаги играе себе си”. Той отговори без заобикалки: “Казват, че играя само себе си? Не ми пука.”
“Малко са актьорите на моята възраст, които могат да правят както абсурдни комедии като “О, братко, къде си?”, така и сериозни драми като “Сириана” или “Майкъл Клейтън”. Та ако това значи, че играя себе си – пак не ми пука.”
Клуни обясни, че една от причините да не е “заслепен” от славата е, че успехът го застига по-късно – на 33 години, когато започва “Спешно отделение”.
“До тогава вече работех 12 години. Знаех много добре колко мимолетно е всичко това и колко малко всъщност зависи от теб.”
Освен актьор, Клуни е и успешен режисьор и продуцент. Зад гърба си има девет режисирани филма, включително “Самопризнанията на един опасен ум”, “Лека нощ и късмет”, “Маската на властта”, “Пазители на наследството” и The Tender Bar с Бен Афлек. Продуцентската му работа върху “Арго” му носи още един Оскар, а неотдавна получи номинация за Тони за ролята си на Едуард Р. Мъроу в театралната версия на Good Night, and Good Luck на Бродуей, припомня Metro.

Холивудската звезда Джордж Клуни, вече на 64 години, реши да сложи край на коментарите, че няма богат диапазон, що се отнася до разнообразни роли и че винаги играе един и същи типаж.
Славата го връхлита още през 90-те, когато влиза в ролята на д-р Дъг Рос в хитовия сериал “Спешно отделение” между 1994 и 1999 г. Оттогава насам списъкът му с филми е впечатляващ: от “Здрач до зори”, трилогията “Бандата на Оушън”, до “Потомците”, “Сириана”, “Майкъл Клейтън” и още много. През годините е натрупал немалко признания – две награди Оскар, четири Златни глобуса, една БАФТА и номинации за Еми и Тони.
В скорошно интервю за Vanity Fair, по повод новия му филм Jay Kelly, Клуни коментира своя колега Адам Сандлър с неподправено уважение:”Казвах на целия екип да не му казвар “Санд Мен” и да не гледат на него като на смешен комик. Той е прекрасен, чувствен и талантлив актьор. Хората го свързват с лековатите му комедии, но филми като Uncut Gems напомнят на всички колко дълбочина има в него.”1
След това разговорът премина към самия Клуни и критиките, че “винаги играе себе си”. Той отговори без заобикалки: “Казват, че играя само себе си? Не ми пука.”
“Малко са актьорите на моята възраст, които могат да правят както абсурдни комедии като “О, братко, къде си?”, така и сериозни драми като “Сириана” или “Майкъл Клейтън”. Та ако това значи, че играя себе си – пак не ми пука.”
Клуни обясни, че една от причините да не е “заслепен” от славата е, че успехът го застига по-късно – на 33 години, когато започва “Спешно отделение”.
“До тогава вече работех 12 години. Знаех много добре колко мимолетно е всичко това и колко малко всъщност зависи от теб.”
Освен актьор, Клуни е и успешен режисьор и продуцент. Зад гърба си има девет режисирани филма, включително “Самопризнанията на един опасен ум”, “Лека нощ и късмет”, “Маската на властта”, “Пазители на наследството” и The Tender Bar с Бен Афлек. Продуцентската му работа върху “Арго” му носи още един Оскар, а неотдавна получи номинация за Тони за ролята си на Едуард Р. Мъроу в театралната версия на Good Night, and Good Luck на Бродуей, припомня Metro.