На 28 март в Зала 1 на НДК цялото родно поп-певческо войнство: Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Георги Христов, Маргарита Хранова, Васил Найденов, Нели Рангелова, Веселин Маринов, Силвия Кацарова, Васил Петров, Петя Буюклиева, Камелия Тодорова, Георги Станчев, Мая Нешкова, Стефан Димитров, Емилия, Панайот Панайотов, Теодосий Спасов, „Сигнал“ и още други, ще се събере, за да отбележи едно знаменателно събитие – седем десетилетия от рождението и 45 години творческа дейност на Иван Тенев.
Започнал като талантлив художник-карикатурист, продължил като продуцент и автор на текстовете на над 600 песни, днес той е най-известният Агент на републиката.
За световната конспиративна практика Иван Тенев обаче си остава странно явление. Той е единственият агент без прикритие и без заплата
И докато повечето му колеги носят дълги балтони, меки шапки, тъмни очила и правят всичко възможно да не ги забележат, той с предизвикателна походка обхожда лъскавите соарета, вместо оръжие държи чаша и прави така, че всички да го видят. После пише „доноси“, включително и на ухо, и ги пръска по всички елитни издания и ефири.
Подлъган от внушителната му популярност, бизнесмен от Бургас го потърси, за да разследва грабеж в офиса му. Останал обаче разочарован, след като вместо копие на Джеймс Бонд видял някакво конте с боядисана коса, захапало пура, което нямало дори и пистолет.
Въпреки казаното дотук няма как да скрием, че Агент Тенев е личност с особено значение в най-новата българска история. Разпрострял таланта си върху няколко области на изкуството, той е носител на най-високите родни отличия в областта на културата, успял е да размени няколко думи с Далай Лама, да целуне пръстена на папа Йоан Павел Втори, да бъде увековечен от магьосника скулптор Георги Чапкънов, да се сприятели с Антонио Бандерас и да спечели благоволението на толкова красавици, че за преброяването им ще е нужна сложна изчислителна машина.
– Г-н Тенев, спомняте ли си нещо любопитно от детството?
– Бил съм на 4 години, когато в Нареченските бани изведнъж съм изчезнал. Паникьосаните ми родители хукнали да ме търсят. Открили ме в магазин да меря лачени обувчици на едно момиченце, за да му ги подаря. Така съм с жените до днес. Обичам ги, независимо дали са бивши, настоящи или бъдещи. Иначе, две баби ме глезеха, в двора ни в центъра на София имаше круша, а майка ми Ана разказваше за приятелството си с малкия Зиги, който всъщност стана големият пианист Алексис Вайсенберг.
– А как се чувствате на седемдесет?
– Сутрин, като се събудя, поглеждам се в огледалото и любезно поздравявам: Здравей, съвършенство! Вечер нямам сили за такива неща. Никога не съм правил планове и не съм си поставял височайши цели, нещата просто са се случвали. Бях успешен и като художник, и като текстописец. „Агенция Тенев“ е отрочето ми, с което най се гордея.
– На кого се възхищавате?
– На талантливите хора. Като Георги Чапкънов например. Заедно сме петнадесет години. Когато реши да ми направи скулптурен портрет, се притесних. Как ще стоя с часове и ще гледам в една точка. Но нищо такова не се случи. Сеансите бяха четири по един час. Пийвахме по малко уиски и си говорехме. Извая ме като жив. Магьосник!
– Имате 600 песни, някои от тях големи хитове, забогатяхте ли?
– В едно свое интервю относно успелите и богатите Коко Шанел споделя: „Съществуват хора, които имат пари, и други, които са богати“. Не съм от тези с парите.
От текстове за песни в България можеш да станеш милионер само ако преди това си бил милиардер
– С „Дори и на сън“ на композитора Мария Ганева в изпълнение на Маргарита Хранова спечелихте „Златният Орфей“. Коя от песните считате за ваша емблема?
-Може би „Черно и бяло“. Текста дадох на благородната Зорница Попова. Тя ми отговори, че се е помъчила, но не става и го предложихме на младия тогава Митко Гетов. След няколко дни песента бе готова. За изпълнител бяха избрали едно кльощаво, дългокосо момче, което не познавах – Георги Христов. После разбрах, че преди това Васил Найденов я е отказал. Така или иначе, Георги Христов я записа и вече толкова години не спира да я пее.
– А каква е историята на „Детски спомен“, другият ви голям хит?
– Композитор на песента е Димитър Пенев. Записът бе направен една неделя в 8,30 сутринта, в радиото. Странно време за пеене. Орлин не беше много очарован, но видяхте какво стана. Японците поискаха да я преведат и издадат там. Но като се разровиха из текста, се отказаха: „Вървях един следобед, без цел и посока“… Това един японец никога няма да го разбере, казаха.
– Пробвахте в политиката, засега неуспешно, ще продължите ли опитите?
– Никита Хрушчов казва: „Политиците са еднакви навсякъде: Обещават да построят мост там, където няма река“.
Знам от опит, че след избори и след сватба рядко получаваш това, което си искал, но знам също така, че нито една дата от календара не е по-важна от утрешната. Затова приех да вляза в политиката. Мисля, че мога да бъда полезен. Поне за колегите си.
– Вие сте полиглот и талант. Защо не потърсихте славата навън?
– Никога не съм мислил да напускам България. Ако всеки можеше да избира къде да се роди, някои страни щяха да са съвсем празни. Домът е там, където е сърцето. Мама ми казваше: Цъфти, където си посаден.
– Любимите ви неща?
– Те са четири: чаша, пура и жена – последното два пъти. Може и не в тоя ред.
– Има ли някой, на когото сте подражавали през годините?
– На света няма нито един паралел, който не е искал да стане екватор. „Винаги съм бил екваторът“ – това го твърди Марк Твен и аз напълно го споделям.
Баща ми Стефан Тенев, първият светски хроникьор в България, ми казваше: „Едни участват в парада, други ги наблюдават отстрани, трети въобще не знаят, че има парад“. Той беше от ярките участници в парада. И аз се старая да не бъда на тротоара.
– Има ли звезди у нас, за да има и светски хроникьори?
– Звездите са на небето. За съжаление, у нас те се броят на пръсти. Въпреки това се старая да съм до тях. Знам, че и да посегна, няма да достигна никоя, но няма и да се опръскам с кал.
– Един брак и един развод – не е ли твърде малко за човек като вас?
– Един мъж може цял живот да търси правилната жена, но нищо не му пречи през това време да се позабавлява и с грешните. Позабавлявах се. А иначе испанският драматург Педро Калдерон де ла Барка го е написал: „Cuando el amor no es lokura, no es amor“ (Когато любовта не е лудост, не е любов).
– Срещали сте се с много забележителни хора. Имате ли фаворит между тях?
– Великите стойностни хора не трябва да се вкарват в някаква класация – смешно и глупаво е. Ето някои имена от късметлийските срещи по житейските ми друми: Далай Лама, папа Йоан Павел Втори, Чарлз Бронсън, Том Ханкс, Шер, Рей Чарлз, Том Джоунс, Хулио Иглесиас, Антонио Бандерас, Мелани Грифит, Антонио Самарандж, Леонард Йохансон, Сеп Блатер, Уилям Сароян, Владимир Висоцки, Франц Бекенбауер, Даниел Ортега, Алексей Баталов… Разбира се, не в този ред.
Не знам коя е причината тези велики хора да застанат очи в очи с мен. Сигурно с нещо съм ги привличал.
Интервю на Исак ГОЗЕС
