Иван Лечев откровено пред БЛИЦ: Няма да играя роли, нито ще се преструвам! СНИМКИ

Иван Лечев няма нужда от дълго представяне, защото музиката му обикновено говори по-красноречиво за него от думите.

Той е и един от треньорите в “Гласът на България” в пореден сезон на хитовото предаване на bTV и все още държи здраво кралската корона в ръцете си.
Има неща обаче, с които виртуозният ни музикант никога не би направил компромис и те със сигурност ще изненадат мнозина. Откровеният тон, с който протича целия ни разговор с него, е достатъчно потвърждение за това.
 
– Г-н Лечев, имате вече толкова богат стаж в “Гласът на България”, че се чудя има ли нещо, което все още да успява да ви изненада?
– Не преставам да се изненадвам от това как непрекъснато в тази страна, която, по ред причини, не е като Швейцария, Слава Богу, не е и като Сомалия, постоянно нараства броя на талантливите хора. Миналата година си говорихме с колегите, че това е върха и няма накъде повече, а тази година не само, че се видя, че има накъде, но това, което се случва, е и изумително. И ситуацията се повтаря всяка година. Не знам къде ще му излезе края.
– Смисълът е в таланта, да, и се оказва, че в България е пълно с талантливи хора, които само чакат възможност да го разкрият…
– Да, напълно съм съгласен. И не само това – появяват се хора, които даже нямат представа какво точно правят. Излизат на сцената с думите, че просто искат да опитат, да видят какво е, а всъщност пеят уникално. Те са в този формат, за да повярват наистина в себе си.

– Случвало ли ви се е, докато слушате изпълнение на някой от талантите в „Гласът“, да върнете лентата назад в съзнанието си към някоя ситуация или човек в живота си?
– Аз винаги си спомням и се връщам към първите си записи в студиото на „Балкантон“, когато дори не бях още китарист в истинския смисъл на думата. А съм завършил цигулка. Дадоха ми ужасно тежка песен за свирене, която трябваше да представя и то с непознат инструмент. Все едно бях паднал от гората… Опитах се, колкото е възможно повече, да се мобилизирам, да преодолея страха и притеснението си. Така и стана. Затова и сега, в „Гласът“, когато усетя, че някой страшно много се притеснява, просто го успокоявам, дори ставам и го прегръщам.
Аз съм студиен музикант вече повече от 40 години. Имам наистина страшно голям опит в студио с всевъзможни изпълнители. Ухото ми е много изострено и затова до последно се чудя трябва ли да се обърна или не, тъй като е голяма отговорност. Има хора, които са с невероятни амбиции, а в крайна сметка ние сме там, за да помагаме, а не да ги съдим.
По време на кастингите на тъмно през цялото време се опитвах да отсея дали дадена колебливост в нечие изпълнение се дължи на огромното притеснение и адреналин, или той просто толкова може.

– Миналата година казахте: „Аз държа ключа към успеха и не смятам да го давам на друг!“ Означава ли това, че заплахата и тази година е в двора на останалите треньори, а вие се готвите за поредна победа?
– Ами… 90% имам шанс да стигна до първото място, защото имам в отбора си златни таланти, но никога нищо не е стопроцентово. Правилото за блокиране ми попречи да имам още таланти, защото всички видяха какво направиха колегите, сложиха пръст в колелата. След кражбите обаче, нещата си дойдоха по местата. (усмихва се)
– Извън кражбите и борбата за таланти, как се работи с останалите треньори – Галена, Дара, Любо Киров, в чисто човешки план?
– Най-много имам общо с Любо Киров, с музиката, която той прави и която много харесвам. Преди време даже исках да бъда китарист в неговата група, но така и не се съчетахме. Обаче наскоро той ме покани на концерта си в „Арена армеец“, за да свиря заедно с тях и много хубаво си прекарахме.
Двете дами – Дара и Галена, също заслужават много внимание. Не крия, че музиката, която прави Галена ми е далечна, но тя самата е много подготвена, говори добре, готина дама е. Много е смайваща и Дара, която ако я видиш без грим, прилича направо на дете. Но това дете е вече със страшно много опит, има точни критерии.

– Като говорим за грим и маски, струва ли си заради едната слава човек да бъде по-често някой друг, отколкото себе си? И налагало ли ви се е някога да прибегнете до поставянето на някаква своеобразна артистична маска, за да постигнете този или онзи ефект?
– В никакъв случай човек не трябва да губи себе си. Човек трябва да бъде себе си, още повече, творейки музика. Музиката винаги трябва да вълнува, да създава емоция. И няма никакво значение как точно се прави, важното е да докосва, да е убедителна.
Аз нямам нужда от маска, никога не съм имал. Предпочитам да остана себе си, независимо от всичко. А свиренето на цигулка и на китара за мен основно е израз на емоции и много по-малко някакъв стремеж към изява или слава. Гледам винаги това, което свиря, да има смисъл.
– Китара и цигулка на едно място е интересна комбинация, при все, че колкото едната е динамична, толкова другата директно докосва душата, като с кадифени ръкавици…
– Много хубаво казано! Израснал съм в семейство на музиканти и беше повече от естествено да се занимавам с музика от най-ранна детска възраст. Започнах да свиря на цигулка като дете, под ръководството на баща ми – проф. Боян Лечев, изтъкнат български цигулар.
Точно бях стигнал момента, в който наистина ми беше приятно да свиря на цигулка, получаваше се все по-хубаво и тогава по-големият ми брат донесе вкъщи една китара, взел я от някакви негови приятели. И не знам как стана, но тя изведнъж се оказа в моите ръце, и нещата се случиха с главоломна бързина. И така стигнах до това, което правя сега.

– Какво е бъдещето на съвременната музика според вас? Сякаш големите банди от близкото минало, като „Щурците“, Б.Т.Р., „Тангра“ и други, са непосилни в мащаба си и не могат да бъдат надскочени…
– Така се получава, да и даже е традиция в световен мащаб. Големите банди винаги остават като пример. Когато нещо се прави със сърце, а не просто така, за пари, неминуемо трупа след себе си последователи.
– Така ли се случва на концертите на „Фондацията“? Сега, на 30 ноември, в зала 1 на НДК, е грандиозния финал на лятното турне на групата.
– О, да, ние и затова направихме и това турне, защото има песни, които дълго време не са се свирили, а не заслужават да бъдат забравени от хората. Това бе и основната причина да се съберем. А сега, на 30-ти, когато е концерта, ще имаме и специални гости, с които ще изпълним едни от най-знаковите български рок песни. Говоря за Звезди от „Ахат“, Наско от БТР и Славин Славчев, който е на път да се докаже като един от най-известните рок вокали в България.
– Има ли ключова фигура, от която сте се учили в досегашния си творчески, а и личен път?
– Толкова е всеобхватен този въпрос, че мога да отговоря по много и различни начина. Причината изобщо да започна да свиря на китара са две имена – Ерик Клептън и Джими Хендрикс. Но не съм нито първият, нито последният, за когото тези хора са били икони. И до днес, когато слушам музика, трудно мога да се впечатля от чисто инструментално изпълнение. Грабва ме музика, в която китарата е част от нещо много по-голямо.

– Слушам ви как говорите за музиката и си давам сметка защо толкова обичате и виното, та дори сте и сомелиер… Може би пък има нещо общо между хубавата музика и хубавото вино?!
– (смее се) Това е точно така, напълно вярно. И хубавата музика, и хубавото вино нямат нужда от обяснение, те просто влизат в сетивата.
Специално за виното много съществена подробност в моя живот е, че аз просто попаднах на подходящи хора. Давам си сметка, че имам страхотен късмет, защото до момента и в музиката, и в сомелиерството, попадам все на много качествени хора, което неминуемо обогатява и води напред.
Освен това и моята съпруга Жени наскоро също завърши курс за сомелиер, така че във вкъщи вече си говорим на високо ниво по този въпрос (усмихва се). Крайно време беше (смее се).

– Жени ли е най-големият ви критик и барометър за важните неща в живота?
– Жени е най-важното в моя живот. С появата си тя просто преобрази целия ми живот по най-хубавия възможен начин. Изключително светло същество е. В нея има една светлина, която огрява и мен, и детето ни, и това е прекрасно. Има страшно много талант. Написа една детска книга, която се разпродаде в четири тиража, а е замислен вече и пети поради големия интерес.
От 2-3 години насам пише и друга, много голяма детска книга, която, както ще се окаже накрая, няма да е и само детска. Стараем се да й оставяме време, за да пише, а това никак не е лесно, когато имаш дете.

– Започнахме разговора си с това, че все още държите кралската корона в „Гласът“, но дали ще остане при вас, тепърва ще видим. Освен да ви пожелая да носите такава и в живота, а и в музиката, друго не ми остава.
– Отдавна съм го решил, че няма да правя нещо, което не ми носи наслада. Няма да играя роля, нито ще се преструвам. Аз съм си аз и Слава Богу, мога да си го позволя засега. И искам да ви благодаря за този наистина хубав разговор./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА

Източник: blitz.bg
Next Post

Д-р Енчев подкара джип за 300 бона СНИМКА

Известният пластичен хирург д-р Ангел Енчев вече е горд собственик на луксозен джип, с който вече ще се фука по пътищата. Бившият мъж на манекенката Теди Велинова подкара сив джип, марка “Мерцедес”, струващ близо 300 000 лева. Автомобилът притежава почти всички екстри, някои от които по поръчка на популярния лекар, любимец на редица […]