Последният път, когато някогашната любовница на Джон Ленън Мей Панг е посетена от призрака му, е докато гледа епизод на “Закон и ред”. “Но когато говорите за подобни неща, хората си мислят, че си въобразявате или че сте малко луд”, казва 73-годишната жена пред Independent. “Така че никога не говоря за това.”
Мей Панг израства влюбена в The Beatles и среща Ленън през 1970 г., когато е на 22, а той е с 10 години по-възрастен. Първо рецепционистка на Алън Клайн, година по-късно тя вече работи като личен асистент както на Ленън, така и на неговата жена Йоко Оно, докато живеят в Dakota Building в Ню Йорк.
Съпрузите имат някои проблеми в брака си, затова Йоко Оно решава, че Панг ще бъде полезно разсейване. След като насърчава Ленън да направи ход към Панг, тя нарежда на Панг да се подчини. Панг има своите съмнения, но е твърде млада (а след като Ленън я целува – и твърде заслепена), за да възрази.
Новият документален филм за връзката на двойката, озаглавен The Lost Weekend, всъщност изследва всичко, което се е случило след това. Панг и Ленън живеят заедно в Ел Ей и Ню Йорк. Те прекарват известно време с малкия син на Ленън – Джулиан (от първата му съпруга Синтия Пауъл), когото Оно държи на разстояние. Мотаят се с Пол, Джордж и Ринго и правят стандартните за гаджета неща.
И за нея, и за Ленън това е истински творчески период. Той пише песен за Панг, наречена “Surprise, Surprise (Sweet Bird of Paradox)” в албума Walls and Bridges, който съдържа и единствения солов сингъл на Ленън номер едно в САЩ – “Whatever Gets You Thru the Night”. Панг помага за продуцирането на албума и е беквокал в песента “Dream”. Докато са в Ел Ей, Ленън пие доста, често е капризен, а понякога и агресивен. Но като цяло, според Панг те са се забавлявали много.
След това, през януари 1975 г., точно преди планирано пътуване до Пол и Линда Маккартни в Ню Орлиънс, Ленън се връща в Dakota Building при Йоко. Той дава интервюта, в които описва 18-те месеца, които е прекарал с Панг, като “изгубен уикенд” и казва, че: “Винаги е знаела какъв ще е резултатът”.
Панг е ужасена от думите му, но продължава да не вини Ленън. “Разбирам защо го направи”, казва тя. “Той просто угаждаше на Йоко, но не беше щастлив.”
Едно от най-големите разкрития в новия документален филм The Lost Weekend е, че въпреки думите му, Ленън и Панг остават близки през следващите пет години и дори са сексуално интимни. Но безспорно ролята на Панг се е променила.
След като Йоко научава, че е бременна, Ленън отива в апартамента на Панг, за да ѝ каже.
“Иска ми се да беше ти”, предава думите на Ленън Панг, като продължава: “И просто трябваше мислено да се отдалеча от това твърдение. Ето, Йоко е бременна и той казва, че иска всъщност аз да съм на нейното място и да съм бременна. “Е, само че не съм”, беше всичко, което казах”, разказва Панг.
Мей Панг не е съгласна с много неща, които пишат медиите, едно от които е твърдението, че Джон Ленън харесва азиатските жени. Не ѝ допадат и думите за корените на предполагаемата враждебност между Йоко Оно и нея.
“Те мислят, че не сме се разбирали, защото тя е японка, а аз съм китайка. Но това не е вярно, защото тук не става дума за расата, а за класата. Идваме от два различни прослойки. Аз не идвам от привилегирована среда”, категорична е китайката.
Панг е готова да признае, че Оно, разглеждана от някои фенове и голяма част от пресата като жената, разделила The Beatles, е била жертва на ужасно количество расизъм и женомразство. Честно казано обаче, това не е тема, която Панг обича да коментира. Но смята, че Оно е притежавала огромна сила и рядко я е използвала добре.
Панг си спомня за известната снимка на Ани Лейбовиц на Ленън, направена в деня на убийството му през 1980 г. Тя показва Ленън гол и свит като бебе, до напълно облечената Оно. “Мразех тази снимка!”, възкликва Панг. “Тя трябваше да се съблече, но в последния момент каза “не”. Просто мислех, че Джон не трябва да показва тази страна от себе си. Не трябваше да изглежда толкова уязвим. Мислех, че е ужасно.”
След смъртта на Ленън, Мей Панг продължава живота си. Тя има две деца от брака си с култовия музикален продуцент Тони Висконти, с когото се развежда през 2000 г. Но винаги, когато се сблъсква с Оно, нещата са повече от трудни.
През 2010 г. Панг присъства на изложба на сина на Ленън от първия му брак. Йоко Оно и нейният син с Ленън, Шон, също са там.
“Не ми беше позволено да бъда снимана близо до тях”, казва тя. “Другият човек, на когото не беше позволено да бъде сниман, беше Пати Бойд – бившата на Джордж Харисън, която беше влюбена в Ленън. Просто бяхме игнорирани.”
Що се отнася до документалния ѝ филм, Мей Панг твърди: “Всички казват, че е несправедливо към Йоко Оно, но всъщност не е точно така. Ако се върнем в миналото, тя ме е изтрила, сякаш не съм съществувала. Това в крайна сметка не е филм за нея. Разказвам истината. Разказвам за неща, които ми се случиха. И ако това не е ласкателно за нея, не мога да направя нищо.”
Мей Панг се гордее с факта, че нейният филм е “независим” проект, добавяйки, че е стояла далеч от големите студиа заради начина, по който Warner Bros се отнасят с нея, когато пише мемоарите си от 1983 г. Loving John.
“Те искаха да бъде толкова непристойна, колкото аз не можех да си позволя. Продължаваха да добавят думи. Това беше наистина повече тяхната книга, отколкото моята. Затова исках филмът да си бъде изцяло мой и да отразява това, което наистина се е случило.”
Любовницата на Джон Ленън говори без задръжки за 18-месечната си афера с него
Последният път, когато някогашната любовница на Джон Ленън Мей Панг е посетена от призрака му, е докато гледа епизод на “Закон и ред”. “Но когато говорите за подобни неща, хората си мислят, че си въобразявате или сте малко луд”, казва 73-годишната жена пред Independent. “Така че никога не говоря за това.”
Тя израства влюбена в The Beatles и среща Ленън през 1970 г., когато е на 22 (той е с 10 години по-голям). Първо рецепционистка на Алън Клайн, година по-късно тя вече работи като личен асистент както на Ленън, така и на неговата съпруга Йоко Оно, докато живеят в Dakota Building в Ню Йорк. Ленън и Оно имат някои проблеми в брака си, затова Йоко Оно решава, че Панг ще бъде полезно разсейване. След като насърчава Ленън да направи ход срещу Панг, тя нарежда на Панг да се подчини. Панг има своите съмнения, но е твърде млада (и след като Ленън я целува и твърде заслепена), за да възрази.
Новият документален филм за връзката на двойката, озаглавен The Lost Weekend, всъщност изследва всичко, което се е случило след това. Панг и Ленън живеят заедно в Ел Ей и Ню Йорк. Те прекарват известно време с малкия син на Ленън, Джулиан, който има от първата си съпруга Синтия Пауъл и който Оно държи на разстояние. Те също се мотаят с Пол, Джордж и Ринго, и правят обикновени неща за гаджета.
И за нея, и за Ленън това е истински творчески период. Той пише песен за Панг, наречена “Surprise, Surprise (Sweet Bird of Paradox)” в албума Walls and Bridges, който съдържа единствения солов сингъл на Ленън номер едно в САЩ, “Whatever Gets You Thru the Night”. Панг помага за продуцирането на албума и също така предоставя бек вокали на песента “Dream”. Докато са в Ел Ей, Ленън пие доста, често е капризен и понякога агресивен. Но, според Панг, те са се забавлявали много като цяло.
След това, през януари 1975 г., точно преди планирано пътуване до Пол и Линда Маккартни в Ню Орлиънс, Ленън се връща в Dakota при Йоко. Той дава интервюта, в които описва 18-те месеца, които е прекарал с Панг, като “изгубен уикенд” и казва, че Панг “Винаги е знаела какъв ще е резултатът”. Панг е ужасена от думите му, но продължава да не вини Ленън. “Разбирам защо го направи”, казва тя. “Той просто угаждаше на Йоко, но не беше щастлив.”
Едно от най-големите разкрития в новия документален филм е, че въпреки думите му, Ленън и Панг остават близки през следващите пет години и дори са сексуално интимни. Но безспорно ролята на Панг се е променила. След като Йоко научава, че е бременна, Ленън отива в апартамента на Панг, за да ѝ каже. “Иска ми се да беше ти”, предава думите на Ленън Панг, като продължава: “И просто трябваше мислено да се отдалеча от това твърдение. Ето, Йоко е бременна и той казва, че иска всъщност аз да съм на нейното място и да съм бременна. “Е, само че не съм”, беше всичко, което казах”, разказва Панг.
Мей Панг не е съгласна с много неща, които пишат медиите, едно от които е твърдението, че Джон Ленън харесва азиатските жени. Не ѝ допадат и думите за корените на предполагаемата враждебност между Йоко Оно и нея. “Те мислят, че не сме се разбирали, защото тя е японка, а аз съм китайка. Но това не е вярно, защото тук не става дума за расата, а за класата. Идваме от два различни прослойки. Аз не идвам от привилегирована среда.”, категорична е китайката.
Панг е готова да признае, че Оно, разглеждана от някои фенове и голяма част от пресата като жената, разделила The Beatles, е била жертва на ужасно количество расизъм и женомразство. Честно казано обаче, това не е тема, която Панг обича да коментира. Тя обаче смята, че Оно е притежавала огромна сила и рядко я е използвала добре.
Панг си спомня за известната снимка на Ани Лейбовиц на Ленън, направена в деня на убийството му през 1980 г. Тя показва Ленън гол и свит като бебе, до напълно облечената Оно. “Мразех тази снимка!” възкликва Панг. “Тя трябваше да се съблече, но в последния момент каза “не”. Просто мислех, че Джон не трябва да показва тази страна от себе си. Не трябваше да изглежда толкова уязвим. Мислех, че е ужасно.”
След смъртта на Ленън, Панг продължава живота си. Тя има две деца от брака си с култовия музикален продуцент Тони Висконти, с когото се развежда през 2000 г. Но винаги, когато се сблъсква с Оно, нещата са повече от трудни. През 2010 г. Панг присъства на изложба на сина на Ленън от първия му брак. Йоко Оно и нейният син с Ленън, Шон, също са там. “Не ми беше позволено да бъда снимана близо до тях”, казва тя. “Другият човек, на когото не беше позволено да бъде сниман, беше Пати Бойд – бившата на Джордж Харисън, която беше влюбена в Ленън. Просто бяхме игнорирани.”
Що се отнася до документалния ѝ филм, Панг твърди: “Всички казват, че е несправедливо към Йоко Оно, но всъщност не е точно така. Ако се върнем в миналото, тя ме е изтрила, сякаш не съм съществувала. Това в крайна сметка не е филм за нея. Разказвам истината. Разказвам за неща, които ми се случиха. И ако това не е ласкателно за нея, нищо не мога да направя?”
Панг се гордее с факта, че нейният филм е “независим” проект, добавяйки, че е стояла далеч от големите студиа заради начина, по който Warner Bros се отнасят с нея, когато пише мемоарите си от 1983 г. Loving John. “Те искаха да бъде толкова непристойна, колкото аз не можех да си позволя. Продължаваха да добавят думи. Това беше наистина повече тяхната книга, отколкото моята. Затова исках филмът да си бъде изцяло мой и да отразява това, което наистина се е случило.”