Вероятно повечето от нас си спомнят детската игра, в която хвърляхме речни плоски камъчета във водата, като се опитвахме ги накараме да направят няколко последователни подскока по повърхността й. Оказва се, че “жабките”, които присъстват във всяко детство, са не просто забавление, а съвсем реален спорт със собствени правила и хиляди участници и фенове. Ето на това му казваме еволюционно развитие.
Всъщност още древните гърци си правели надпревари по “жабки”, също и британските Тюдори, които обаче наричали забавлението “патици и дракони”. Но днешният професионален свят на хвърлянето на плоски камъни по водна повърхност е разделен на две дисциплини от двете страни на Атлантическия океан. Британските турнири например измерват разстоянието, а не броя на подскоците.
Discover цитират физика Лидерик Боке, според когото ключът към доброто подскачане на камъка във водата, се крие във въртенето му. Според него въртенето на камъка във въздуха над водата му осигурява стабилност, както при фризби.
Именно въз основа на въртенето и скоростта Боке е разработил и формула за оценка колко пъти един камък ще отскочи от водата. Той изчислява, че за да го направи пет пъти, камъкът трябва да се завърти пет пъти в секунда. А за да подскочи 15 пъти (това е личният рекорд на Боке) – почти девет пъти в секунда.
На 6 септември 2013 г. в Пенсилвания Кърт Щайнер постигна световния рекорд на Гинес за “най-много последователни подскоци на камък върху вода”. А неговият камък го прави толкова много пъти, че буквално се противопоставя на науката – цели 88 пъти. Да, 88.
Според Гинес за да се подготви за възможно най-доброто хвърляне, Кърт Щайнер е избирал камъните си с голямо внимание, като е събрал повече от 10 000 “качествени”, които е сортирал според вида им. Той е търсил камъни, “които тежат между 85 и 227 грама, много гладки (без да са задължително идеално кръгли), с плоски дъна и с дебелина между 1/4 и 5/16 от 2.54 см.
Според Outside когато през 1965 г. Кърт се ражда, майка му Нанси и баща му Карл са тийнейджъри, които обитават фургон. Днес тя е пенсионирана собственичка на магазин за цветя в Ери, а той – машинист. Кърт е първият им и единствен син, който две години по-късно се сдобива със сестра, която наричат Ерика.
Но през 1973 г. родителите се разделят, а осемгодишният Кърт и шестгодишната му сестра остават да живеят с майка си в стара къща в Ери. Кърт никога не се е чувствал съвсем на място в заобикалящия го свят. Яде по принуда, като никога не смесва отделните храни в чинията си. И докато другите деца кипят от енергия, той често се чувства изтощен.
Толкова обича да спи, че успява да съкрати времето за сутрешния си тоалет – събуждане, вземане на душ, закуска и тичане до автобусната спирка – до 11 минути. Лекарите подозират, че е уморен или хипогликемичен, но тестовете за тези състояния се оказват отрицателни. Физически Кърт е здрав, просто е увлечен от науката, обича да пише и има проблем с общуването.
Литературата и компютрите му предлагат бягство от реалността в гимназията. Но нищо не може да се сравни с необятната, великолепна тишина на природата и горите около Ери, в които Кърт обича да изчезва за часове. А на езерото е напълно щастлив и прави жабки сам с часове.
С течение на времето момчето развива шесто чувство за корекциите, необходими за лошо хвърляне, а с всяка следваща година става и все по-добър. Дотолкова, че да се превърне в най-великия хвърляч на камъни в света.
През последните 22 години Кърт Щайнер печели 17 турнира в Съединените щати и Европа, заради което е отразен в ESPN, има документален филм за него и забележителен рекорд на Гинес.
