Първата седмица на юли предлага интересна музикална селекция, в която носталгията върви ръка за ръка с новите идеи. Някои изпълнители се връщат към най-силните си периоди, други продължават да експериментират, а има и такива, които доказват, че една позната песен може да зазвучи съвсем различно.
След повече от две десетилетия Мадона се завръща към албума, който промени кариерата ѝ. Confessions II не е само продължение на Confessions on a Dance Floor от 2005 г., а естественото му развитие – с повече зрялост, по-лични текстове и същата любов към дансинга. Албумът излезе официално днес, 3 юли, и критиците вече го определят като най-силната ѝ работа от близо 20 години.
Сред най-силните моменти е откриващото “I Feel So Free” – песен, която още от първите секунди връща към еуфорията на клубната сцена от началото на новия век. Продукцията на дългогодишния ѝ сътрудник Stuart Price смесва хаус, ню диско и електронен поп, но без да звучи като опит за копиране на стар успех. Напротив – Мадона звучи уверена, а албумът показва, че когато спре да преследва тенденциите и просто бъде себе си, резултатът е впечатляващ.
Ако Мадона гледа към дансинга, Deep Purple гледат право към бъдещето на рока. Днес легендарната британска група издаде своя 24-и студиен албум SPLAT!, който самите музиканти определят като най-тежкия си запис от години. Фронтменът Иън Гилън дори признава, че духът му е по-близо до класическия период на “Highway Star” и “Smoke on the Water”, отколкото до по-късните им албуми.
Началото е поверено на “Arrogant Boy” – стегнат, енергичен рок химн с тежък китарен риф на Саймън Макбрайт и характерния сарказъм в текста на Гилън. Парчето е доказателство, че Deep Purple не разчитат единствено на славното си минало. Вместо да звучат като собствен трибют, те продължават да пишат музика с енергия и характер – нещо, което малко групи с почти шест десетилетия история могат да кажат за себе си.
След серия по-експериментални сингли Kasabian се връщат към онова, което умеят най-добре – заразителен стадионен рок с електронен заряд. “Superpowers” звучи като естествен наследник на периода около Velociraptor! и 48:13. Сердж Пицорно продължава да смесва психеделичен рок, денс бийтове и бритпоп мелодии по начин, който малко групи могат да си позволят.
Това не е песен, която се опитва да изобрети колелото. Вместо това тя показва колко добре Kasabian познават собственото си ДНК и как могат да звучат едновременно познато и достатъчно свежо.
След мащабния проект i/o Питър Гейбриъл продължава да доказва, че не се страхува да работи бавно и внимателно върху всяка своя композиция. “I Belong to the Sky” не впечатлява с драматични обрати, а с атмосфера. Оркестровите пластове, фината електроника и характерният, топъл глас на Гейбриъл създават усещане за простор и съзерцание.
Това е една от онези песни, които не те грабват непременно от първото слушане, но постепенно разкриват детайлите си. И точно затова вероятно ще остане сред най-интересните му нови записи.
Понякога най-трудната задача е да вдъхнеш нов живот на песен, която вече има своя история. Именно това правят Венера по Залез с новата версия на “Призрак” – “писмо (призрак)”.
Според музикантите историята на песента не е приключила с първото ѝ издание. Новата версия се ражда от усещането, че композицията има още какво да каже.
“Светът ѝ продължи да диша, докато не усетихме, че има още нещо за казване – нещо, което старата форма на песента не можеше да побере”, споделят от групата.