Разположен в центъра на Северния остров на Нова Зеландия, град Таупо се намира в сянката на заснежените върхове на националния парк Тонгариро. Наскоро крайезерният град с 40 000 души население се превърна в една от най-популярните туристически дестинации в Нова Зеландия, тъй като туристи, ловци на пъстърва, любители на водните спортове и търсачи на адреналин все по-често започнаха да го преоткриват като желана дестинация.
Името на този спретнат град идва от езерото с размерите на Сингапур, с което граничи. Простиращо се на площ от 623 квадратни километра и 160 метра дълбочина с няколко магмени камери, потопени в основата му, езерото Таупо е не само най-голямото в Нова Зеландия, но и невероятно активна геотермална гореща точка.
Всяко лято туристите се тълпят, за да се изкъпят в бълбукащите горещи извори и да плават през изумруденозелените му води. И все пак, езерото е кратер на гигантски супервулкан и в дълбините му се крие тревожната история на това живописно чудо.
Водите на езерото се намират в праисторическа калдера – (термин, идващ от испанската дума за “котел” или “врящ котел”), образувана по време на последното суперизригване на Земята, изригването Оруануи, преди 25 400 години.
Когато магмата се освобождава от супервулкан (дефиниран като изхвърлил поне 1000 кубични километра материал при едно изригване) в случай като изригването Оруануи, изчерпаните магмени отвори се срутват, земната повърхност потъва и пейзажът се променя трайно в калдера. През последните 12 000 години вулканът Таупо е бил активен 25 пъти.
Последното изригване на вулкана, което се е случило около 250 г. сл. Хр., е една от най-големите регистрирани експлозии в историята и най-голямата през последните 5000 години.
Според изследователските институти на Нова Зеландия, експлозията е покрила райони на повече от 100 километра с пирокластичен поток. Днес супервулканът Таупо остава активен и за момента имаме около 800 години закъснение за следващото му изригване, но с каква сила ще се случи това, все още не може да се предвиди, пише BBC.
