Хиляди години след бронзовата и желязната епоха, същинската метъл епоха изгрява преди половин век. През 1970 г. Black Sabbath убедително представя истинската същност на злото с тромавия начален китарен риф от три акорда към песента “Black Sabbath”, освещавайки първия хеви метъл химн. И оттогава вълната на метъла се разпространява яростно. Judas Priest се настройват над мрачните назъбени мелодии на Sabbath, за да създадат свои собствени сложни, нарушаващи законите мини епични произведения.
Metallica ускоряват темпото на Priest, за да дадат път на банди като Mötley Crüe и Quiet Riot, които стигат до MTV и ню метъл мутанти като Korn и Slipknot, които пък придават на метъла мрачна хип хоп нотка. В същото време истински вярващите в тази музика създават екстремни глобални разклонения като дет метъл, дум метъл и блек метъл.
През тези пет и повече десетилетия феновете на метъла възприемат песните от жанра като интензивни парчета, декларации за индивидуалност. За да бъдеш метъл, ти отхвърляш нормалността, готов си да повярваш в себе си и да се обърнеш към тъмната си страна, защото знаеш, че убиващите тъпанчето децибели и агресивните текстове са това, в което усещаш нещо ново и уникално.
Години, след като е отдалечен от първоначалния си тътен, металът сега е културна сила. С течение на времето хеви метълът оглавява поп класациите, служи като основа на хитови филми и спасява положението в телевизионни предавания.
Това, което милиони фенове по света осъзнават, е, че добрата метъл песен те пренася на едно друго по-добро място. Сред оглушителните барабани и усилващите се вокали, идеалната метъл мелодия всъщност прави така, че дава сила, устойчивост и дори надежда. Там, където по-малко култивираните уши чуват само шум и ярост, метълите разпознават нюансите.
Песен като “Fade to Black” на Metallica всъщност ни помага да избягаме от личната си тъмнина, вместо да я насърчава. Метълът винаги е бил свързан с преодоляването на страха и намирането на общност сред отхвърлени с подобно мислене. Става дума за сплотеност.
И точно защото не може да се отрекат стотиците положителни страни на метъла, от Rolling Stone се заемат да класират 100-те най-велики хеви метъл песни на всички времена, като обсъждат достойнствата на повече от 300 такива в продължение на няколко месеца.
Хората, които стоят зад класацията, включват писатели и критици, които пишат за Rolling Stone от десетилетия, както и сътрудници за публикации, фокусирани върху метъла. Цялата класация на списанието може да бъде видяна тук, а междувременно ние представяме първите 10 парчета.
10. “Run to the Hills” на Iron Maiden от 1982 г.
След като се разделят с вокалиста си Пол Ди’Ано, Iron Maiden приемат бившия фронтмен на Samson Брус Дикинсън. “Един посетител на концерт написа оплакване”, спомня си Дикинсън в автобиографията си, че “чува любимите си песни, изпълнявани сякаш през сирена за “въздушна атака”.
Мениджърът на групата Род Смолууд обаче разбира, че характерният писък на новия вокал не е дефект, а ефект и бързо се погрижва той да получи вниманието, което заслужава. Това става в първия сингъл от албума на Maiden от 1982 г. The Number of the Beast.
“Run to the Hills” е уестърн епос, пълен с блестящо и крещящо тежко соло, съпроводено от китариста Дейв Мъри и някои от свирепите барабани на Клайв Бър. Но именно онова последно “run for your liiiiii-vvv-esssss” виене превръща песента в метъл химн и е перфектното въведение към новия глас на Maiden. “Има някои песни, които можете да почувствате в костите си, че ще бъдат велики”, казва Дикинсън. И е абсолютно прав.
9. “Holy Diver” на Dio от 1983 г.
След като става популярно име като фронтмен на Rainbow и заместник на Ози Озбърн в Black Sabbath, Рони Джеймс Дио основава своя собствена група през 1983 г. “Holy Diver” е първият сингъл на Dio и поставя началото на 30-годишна кариера на демони, дракони и дъги.
Записана с бъдещия китарист на Def Leppard Вивиан Кембъл, басиста Джими Бейн и барабаниста на Sabbath Вини Апис, Дио създава песента за подобна на Христос фигура на друга планета, която жертва живота си при самоубийствен скок, предназначен да пренесе душата му в друг свят.
8.”Raining Blood” на Slayer от 1986 г.
“Raining Blood” въплъщава това, което представлява хеви метълът: настроение, сила, грандиозност, трансцендентност. И в тази ужасяващо красива песен има истинска поезия, благодарение на любезното съдействие на Джеф Ханеман.
Артикулирани с удивителна яснота от певеца и басиста Том Арая, тези текстове акцентират върху изключително прогресивен аранжимент, който държи барабаниста Дейв Ломбардо на крак. И то от началните тонове по време на гръмотевичната буря на интрото до жестоката кулминация на песента в стил театър Grand Guignol (известен със своите хорър шоута), преди внезапно да премине към същата гръмотевична буря.
7. “Iron Man” на Black Sabbath от 1970 г.
Зловещ, колосален и същевременно толкова прост, че дори начинаещ китарист може да го разбере, рифът на “Iron Man” на Тони Айоми е самото определение за хеви метък от 70-те.
“Просто си помислих, че това е най-хеви нещото, което някога съм чувал”, казва басистът на Sabbath Гийзър Бътлър: “така че исках да отразя това в текста.”
Вземайки допълнителен пример от наблюдението на Ози Озбърн, че рифът на Айоми “звучи като някакъв голям железен тип, който се разхожда из града”, Бътлър измисля метъл антигерой, чиито опити да спаси света водят само до отчуждение и унищожение.
6. “Crazy Train” на Ози Озбърн от 1980 г.
Издадена през септември 1980 г., “Crazy Train” начертава дефинираща линия между дните на Black Sabbath на Ози Озбърн и соловата му кариера. И служи като пътепоказател накъде се насочва метъла през новото десетилетие.
Въпреки силната лирика на песента – психични заболявания, призракът на ядреното унищожение, които със сигурност са добре познати на метълите от 70-те – музиката е тази, която привлича ухото. Тя е по-елегантна и по-подчертана, благодарение на ослепителното и дълбоко въздействащо изпълнение на новия китарен герой Ранди Роудс, който свири с Озбърн тогава.
“Познавах го за много кратко време”, казва Ози за Роудс в интервю за Rolling Stone през 2021 г. “Но това, което той ми даде за този кратък период от време, беше неизмеримо като шибано величие.” И никой, който чуе тази песен, не може да спори с това.
5. “War Pigs” на Black Sabbath от 1970 г.
Всеки, който смята, че метълът не е място за политика, трябва да вземе в ръце едно изтъркано копие на албума Paranoid на Black Sabbath, тъй като това е не само източникът на толкова много тежки рифове, но и превъзходен пример за умишлено и енергично антивоенно разпространяване на идеи от ерата на Виетнамската война.
Това усещане за политически гняв се проявява веднага в “War Pigs”, чийто разтърсващ риф и безмилостен ритъм порицават жадните за пари политици, които са изпратили нещастни деца да умрат. Това е тема, която ще резонира в метъла за десетилетия напред – от Metallica до Bolt Thrower.
4. “Breaking the Law” на Judas Priest от 1980 г.
“Breaking the Law” е доказателство, че простотата може да бъде също толкова ефективна в метъла, колкото и грандиозността. Издадена, точно когато новата вълна на британския метъл достигна своя връх, тези опитни ветерани от 70-те показват на своите по-млади, по-бързи и по-шумни колеги, че все още могат да предизвикат тийнейджърски гняв с най-доброто от тях.
“Breaking the Law” е ярост, катарзис и поп достъпност, спретнато увити в лакирана кожа и хромирани шипове.
3. “Ace of Spades” на Motörhead от 1980 г.
Новата вълна на британския хеви метъл бележи точката, в която музиката преминава от бавна и протяжна към бърза и яростна. И малко песни олицетворяват тази промяна на темпото толкова пълно, колкото “Ace of Spades”. Между високоволтовото потрепване на баса на Леми, маниакалния галоп на контрабас и барабанните удари на Фил Тейлър, групата очевидно държи страхотно темпо и енергия докрай.
2. “Master of Puppets” на Metallica от 1986 г.
Metallica вече имат огромно въздействие в метъл средите, като добавят американска нотка към новата вълна на британския хеви метъл, когато изобретяват траша, но заглавната песен на третия им албум внася такива нюанси и сложност, че отваря целия жанр за нови възможности.
Обръщенията на тази песен са вълнуващи – от свръхнапрегнатите куплети до мрачната средна част, от гръмотевичния бридж с викове до изпепеляващото соло изпълнение на китариста Кърк Хамет.
“Това, което ме изненадва най-много, е, когато слушам радиото и се появи нещо от “Master of Puppets” и съм изумен колко актуално и модерно звучи все още”, казва Хамет пред Rolling Stone. “Благодарен съм за това, защото невинаги се случва.”
1. “Black Sabbath” на Black Sabbath от 1970 г.
Хеви метълът е роден, съвсем уместно, по време на кошмар. “Бях заспал и усетих нещо в стаята, като някакво странно присъствие”, спомня си веднъж басистът Гийзър Бътлър за произхода на песента “Black Sabbath”. “Събудих се в свят на сънища и имаше едно черно нещо в дъното на леглото, което ме гледаше. […] Просто ме изплаши.”
Групата на Бътлър, известна тогава като Earth, се опитва да се наложи на Бирмингам – тежката блус сцена на Англия, от няколко години, когато измислят идеята да пишат песни, които да плашат слушателите като филми на ужасите.
Китаристът Тони Айоми удря три акорда със зловещо звучене и Озбърн реагира на тях, като си представя как демонът на Бътлър го гледа. “Какво е това, което стои пред мен?”, изревава той.
Те наричат песента “Black Sabbath” в знак на уважение към едноименния филм на ужасите на Борис Карлов и решават, че харесват името толкова много, че се преименуват на Black Sabbath.
Най-накрая имат песен, която наистина е много хеви метъл и след като продуцентът Роджър Бейн добавя гръмотевична буря и църковна камбана към интрото на песента, “Black Sabbath” се превръща в истински метъл шедьовър.
Днес “Black Sabbath” излъчва същото сурово, адско величие, което е едновременно страшно и забавно. Това е усещането, което всички метъл групи преследват оттогава и то все още властва.
