Освен с безспорния си талант, Кейт Уинслет е известна и с това, че казва директно какво мисли без да се съобразява с очакванията към нея. Под ударите на критиката й сега попадат стандартите за красота и натиска върху жените в киното, и обществото.
50-годишната актриса осъди прекомерната зависимост на актрисите от пластичната хирургия и стремежа към “перфектност”, диктуван от социалните мрежи. Според нея младите актриси са “обсебени от идеята за съвършенство, за да получават повече харесвания в Instagram”. Тя признава, че това я разстройва.
“Ако самочувствието на човек е толкова обвързано с външния му вид, това е плашещо. Въобще знаят ли какво слагат в тялото си? Пренебрежението към здравето е ужасяващо. Сега това ме тревожи повече от всякога. Навън е пълен хаос”, казва тя в интервю за The Sunday Times.
Уинслет подчертава, че проблемът естетическите корекции и инжекции за отслабване засягат не само Холивуд, а и най-обикновените жени по цял свят, които “спестяват за ботокс или за веществата, които си поставят в устните”.
За актрисата от “Аватар: огън и пепел” истинската красота е в естественото остаряване. “Любимото ми нещо е, когато ръцете ти остареят. Това е животът, изписан по ръцете ти. Някои от най-красивите жени, които познавам, са над 70. А младите жени днес нямат представа какво всъщност означава да си красив.”
В годинита назад самата Кейт Уинслет многократно е била подложена на коментари и обиди по повод външния си вид и теглото си. След успеха на “Титаник” през 1997 г. Всички като че ли повече коментират тялото й, а не ролята й. Един водещ й казва, че сякаш прелива от роклята си.
Тя си спомня, че е потърсила директна конфронтация с медиите. “Изправих се лице в лице и им казах: Надявам се това да ви преследва. Това беше момент не само за мен, а за всички хора, които са били подложени на такъв тормоз.”
В друго интервю за The Sunday Times от 2022 г. Уинслет разказва, че още в актьорското училище е била насърчавана да приема “ролите за дебели момичета”. “Казваха, че съм твърде дебела. А аз дори не бях дебела. Бях млада жена, тялото ми се променяше, бях несигурна и уплашена. Това е тормоз, дори бих казала – на границата с насилие.”