Политическите граници може да изглеждат постоянни, но историята показва друго. От Римската империя до Съветския съюз и Югославия – много някога разпознаваеми държави са изчезнали, слели са се или са се разпаднали. Картите се променят – често по-бързо, отколкото предполагаме.
Докато климатичните промени застрашават крайбрежията и ресурсите, а старите колониални граници се огъват под политически и етнически напрежения, възможно е някои от днешните държави да не съществуват след 50 години. Да видим 11 такива примера, подбрани от Euronews, Travel Pug и Newsbreak.
Малдивите: потъващият рай
Малдивите, където по-голямата част от сушата е едва малко над морското равнище, буквално губят територия. С покачването на океаните островната държава вече търси по-безопасни места, дори купува земя в чужбина като резервен дом за своите граждани.
Ако една държава потъне под водата, продължава ли тя да съществува? Малдивите може скоро да дадат отговор, поставяйки под въпрос какво означава да бъдеш държава в ерата на климатичните промени.
Кирибати: борба за оцеляване
Ниските коралови атоли на Кирибати потъват, въпреки че страната почти не отделя парникови газове. Подготвяйки се за най-лошото, правителството закупи около 6 000 акра (приблизително 2 500 хектара) земя във Фиджи, за да осигури планирана и достойна миграция на своите граждани.
Някои острови вече са изчезнали, а солената вода замърсява сладководните източници. За Кирибати въпросът не е дали ще се наложи преместване, а кога – и дали нацията ще запази суверенитета си след това.
Босна и Херцеговина: крехък баланс
Историята на Босна е бурна, а политическата ѝ система остава сложна конструкция, създадена с Дейтънските споразумения от 1995 г. Страната е разделена на две автономни единици и се управлява от трима президенти, представляващи основните етнически групи, както и от няколко специални административни зони.
Република Сръбска често говори за отделяне, докато хърватските райони настояват за собствена автономна единица. Политическата безизходица поражда парализа и поставя под съмнение дългосрочната стабилност на страната.
Северна Корея: пукнатини в стената
Северна Корея е надживяла множество прогнози за разпад, но бъдещето ѝ остава несигурно. Недостигът на храна продължава въпреки усилените земеделски кампании, а контрабандните медии постепенно разклащат строгия контрол върху информацията.
Съдбата на страната може да зависи от това какво ще се случи след династията Ким. Вакуум на властта, вътрешен срив или външен натиск биха могли да променят Корейския полуостров, евентуално чрез обединение.
Йемен: разделена държава
Йемен все още присъства на картата, но години на жестока гражданска война са го раздробили. Контролът е разделен между хутските бунтовници в северозапада, официалното правителство на юг и множество други въоръжени групи.
Настоящият хаос напомня миналото, когато Северен и Южен Йемен бяха отделни държави до обединението през 1990 г. Срутваща се инфраструктура и задълбочаващи се кризи показват колко лесно една държава може да се разпадне, въпреки международното признание.
Тувалу: високи приливи, високи залози
Тувалу може и да не потъне напълно, за да стане необитаема. През последните години т.нар. “кралски приливи” превръщат сухите части на селата в плитки лагуни, принуждавайки жителите да газят във вода.
Дори преди пълното потъване, унищожените култури и замърсената сладка вода могат да принудят хората да напуснат. Специалната визова лотария на Нова Зеландия за жители на Тувалу подсказва бъдеще, в което повече граждани живеят в чужбина, отколкото у дома.
Либия: разделена след Гадафи
След падането на Муамар Кадафи през 2011 г. Либия е разделена между съперничещи си правителства. Това напомня миналото ѝ – преди колониалното управление регионите Триполитания, Киренайка и Фезан функционират по-скоро като отделни образувания.
Въпреки огромните си петролни резерви, страната не успява да постигне национално единство. Повече от десетилетие без ефективно централно управление задълбочава разделенията.
Сомалия: крехка реалност
Сомалия е по-скоро призната идея, отколкото функционираща държава. Повече от 30 години тя представлява фрагментирана мозайка, в която централната власт едва се простира отвъд столицата Могадишу.
От 1991 г. Сомалиленд функционира като отделна държава – със собствено правителство, валута и сигурност, но без международно признание. Това поражда въпроси дали разделението няма да стане официално.
Ирак: нестабилни граници
Границите на Ирак, начертани през колониалната епоха, пренебрегват дълбоки етнически и религиозни разделения. Кюрдистан разполага със значителна автономия, управлявайки собствена сигурност и петролни продажби.
Въпреки че референдумът за независимост през 2017 г. не успя, стремежът към отделяне остава силен. Разделението между шиитското правителство и сунитските региони допълнително напряга страната.
Хаити: ръбът на разпада
Хаити е изправена пред управленска криза, която заплашва оцеляването ѝ. Политически хаос, природни бедствия и насилие от банди са раздробили контрола, като правителството управлява само части от столицата.
Голяма част от Порт-о-Пренс е под контрола на банди, а селските райони получават малка подкрепа. Без радикални промени или външна намеса рискът от пълен срив остава реален.
Молдова: несигурно бъдеще
Молдова се намира в геополитическа несигурност, разделена между официалната си територия и откъсналия се регион Приднестровие – непризната, подкрепяна от Русия структура от 1992 г.
Предизвикателствата се задълбочават заради проруската автономна област Гагаузия и връзките с Румъния, поставяйки страната между Изтока и Запада. Войната в Украйна допълнително усложнява ситуацията и поставя под въпрос бъдещето ѝ.
