Не е задължително разточителството и показността да вървят ръка за ръка с успеха. Всички сме виждали милиардери, които носят най-обикновена едноцветна тениска и маратонки, купени от някоя разпродажба.
Има и такива, които въпреки банковите си сметки, продължават да ползват икономична класа и градския транспорт за придвижване. Истината е, че колкото и да ни се иска, скромността при успелите хора никога не е била правило, а по-скоро изключение. И донякъде го разбираме.
Често успехът е свързан с много работа, рискове и нанесени щети на личния живот, което може би провокира хората в тази ситуация да се глезят с материални придобивки, за да си напомнят, че всичко това е имало някакъв смисъл. Една от тези материални придобивки често е колата, а тя също може да бъде ужасно разточителна. По-надолу става ясно точно колко.
Mercedes-Benz EQS SUV – много букви и никакви цифри, малко е нетипично за модел на Mercedes, но новото време изисква и нови имена. В случая новото име е съвсем резонно, защото говорим за изцяло нова разработка, проектирана около два мощни електромотора и литиево-йонна батерия, достатъчна за около 400 км пробег с едно зареждане в реални условия.
Ако пък името ни се стори познато, това е лесно обяснимо – неотдавна Mercedes представи лимузината EQS, която всички по инерция започнахме да наричаме “електрическата S-класа”. ЕQS SUV е на практика същото нещо, но качено на по-високо окачване и с по-просторно купе. А, да – и със седем места в интериора.
Всъщност горе не бяхме съвсем честни, защото цифри в името всъщност има. След EQS SUV следва едно от трите: 450, 500 и 580. Те обозначават съответната версия. Ние карахме най-мощния вариант 580, който разполага с 544 к.с. и 858 Нм максимален въртящ момент. На нематематически език това означава пълно разточителство и по отношение на мощността. Не се сещаме за ситуация, в която са ни необходими повече “коне” или нютон-метри, дори и в толкова голям и тежък автомобил.
Батерията е с капацитет от 108.4 кВч и на хартия позволява изминаването на между 515 – 615 км. За два дни каране сме по-склонни да си стиснем ръцете с Mercedes на около 400 км в реални условия, което е съвсем нормално, имайки предвид температурите навън, както и фактът, че доста си поиграхме с възможностите на електрическите двигатели. В това число и с максималната скорост, която развихме от 215 км/ч. Интересното е, че в каталожните данни е цитирана стойност с 5 км/ч по-ниска, но няма да спорим.
В името присъства и означението 4MATIC, което пък дава известни надежди и на феновете на офроуда. Макар и според нас абсолютно цинични. Да, EQS SUV е със задвижване на четирите колела – единият двигател задвижва предния мост, а другият – задния.
Механична връзка между двата няма, но това не е основната причина да смятаме, че изкарването му извън асфалта би било истинска лудост. Идеята ни се струва сходна с това човек да отиде да плува със смокинг или да играе футбол с лачени обувки. Така виждаме и офроуд преживяванията с ЕQS SUV – възможни, но ненужни и откровено нелепи. Настръхваме само при мисълта, че тези перфектно лакирани 22-цолови джанти ще бъдат изцапани с кал и ожулени от чакъл, пясък и корени на дървета.
За сметка на това EQS SUV е идеален “крузър”. Качваме се вътре, настаняваме се удобно на задната седалка (ако съвсем сме успели в живота) и се оставяме да ни возят. Отзад е широко, комфортно и има монитори, на които можем да гледаме филм, музикални клипове или каквото останало ни се гледа. А над нас са само звездите, но не защото колата е кабрио, а защото тестовият автомобил беше оборудван с най-големия стъклен панорамен покрив, който сме виждали.
Може да затворим щората, но намираме това за кощунство. Отгоре на всичко се отваря, ей така, за случаите, в които искаме да усетим въздуха, който обикновените хора дишат навън.
ВИЗИОНЕР ПО ПРИРОДА
ЕQS SUV е най-впечатляващ не с размерите и външния си вид, а с иновативния си и визионерски характер. И точно това винаги е стояло в основата на лимузините на Mercedes. Те са тук, за да задават посоката на останалите. Тук е същото. За разлика от други супер луксозни електромобили, EQS SUV не се опитва да бъде различен – той е.
Задните колела например завиват. И то много – с цели 11 градуса, което означава, че при паркиране се вижда отклонението им в страничните огледала. Това помага значително при паркиране, защото купето е доста голямо, а и в завой, където колата се чувства тежка, но “захапала” асфалта. В таблото отпред пък има не просто няколко големи дисплея с шарен интерфейс – тук има дисплей зад волана, дисплей пред пасажера, както и телевизор по средата.
Наричаме го така, защото това безспорно е най-големият дисплей, който сме виждали в сериен автомобил. Той е извит и вграден в таблото така, че реално не се вижда къде свършва. Излишно е да казваме, че това какво се показва на него може да се персонализира по всякакъв начин.
Можем и с жест да увеличаваме, намаляваме, отваряме или затваряме съответни приложения. Усеща се повече като компютър, отколкото като дисплей на мултимедия в кола. Всичко се случва плавно, бързо и с лекота. Което, разбира се, не означава, че не трябва да му посветим поне седмица от живота си, за да разучим всички функции и възможности, които софтуерът и хардуерът предлагат.
Барчето пък е повдигнато и под капак от истинско матово дърво, украсено с трилъчевата звезда на Mercedes, се крие доста голямо пространство за чаши с напитки и място за зареждане на мобилни устройства.
Всичко е изключително минималистично и истински бутони почти не се откриват. Управлението на всички функции се извършва с помощта на нежно докосване по някой от сензорните панели, като в това число влизат и контролерите на волана.
Един от малкото истински бутони е този за аварийните светлини, чието разположение честно казано не харесваме. Намира се там, където по принцип стои скоростният лост на другите коли и е доста чувствителен. В резултат на това, няколко пъти пускахме без да искаме аварийните светлини, натискайки бутона неволно с китка.
Дори управлението на панорамния покрив е “сензорно”. Пускането на щората например се извършва с плъзгане на пръст напред, а отварянето ѝ – назад. Ако искате да спре по средата, просто докосвате бързо малкият черен панел, докато щората се движи. Логично е, но ни трябваше време да го разгадаем.
КАТО НА ОБЛАК
Окачването на EQS SUV е въздушно и въпреки теглото на колата от над 2500 кг, се справя отлично с осигуряването на комфорт в купето. Дори по пътища като нашите, обитателите на интериора ще се чувстват така, сякаш се возят върху облак, а не в кола. За това усещане помагат и креслата, които освен че са тапицирани с изключително мека и приятна на допир кожа, предлагат и функция за масаж в няколко различни режима. Настройва се както типа масаж, така и интензивността му, което е чудесен начин да разпуснете на връщане от важна бизнес среща или командировка в чужбина.
Освен масажната функция, седалките имат десетки възможности за електрическа настройка, като дори подглавникът се движи с помощта на електромотор. Като стана въпрос за подглавник, на него са закрепени възглавнички, които трябва да признаем, че са удобни и ни накараха да се чувстваме като в домашно кресло, но не ги одобряваме чисто естетически.
От друга страна, допълват чувството за разточителство в колата. Сякаш да имаш просто висококачествено кресло с повече функции от смартфон не е достатъчно. Трябва да имаме и възглавничка към него. При всяко положение в интериора се чувстваме добре поглезени, което е и основната функция на колите от този ценови клас.
Ако беше човек, Mercedes EQS SUV щеше да е скъпоплатен личен асистент, който е навсякъде до нас, за да задоволи и най-големия ни каприз. Независимо дали ни боли дясната плешка, но не можем да определим точно къде и имаме нужда от масаж с точно определена сила, или бързаме и имаме нужда да намерим определен адрес чрез гласова команда, защото не ни се пише на електронна клавиатура, тази кола има всичко необходимо, за да ни задоволи.
Хубавото е, че въпреки целия си иновативен и електронен характер, EQS SUV е и приятен за каране. Натискайки педала на газта, колоните започват да издават компютърно генериран звук, който ни кара да се чувстваме като в космическия кораб от “Стар Трек”, а ускорението е брутално, но не вандалско.
EQS SUV е рафиниран дори в силата си. Той не иска да счупи врата ни и да ни докаже колко е “спортен”, напротив. Той сякаш ни казва: “Желаете да стигнем по-бързо, господине? Няма проблем.” Единствената разлика с личния асистент е, че EQS SUV не умее да бъде особено дискретен. Вътре има амбиентно осветление, на което би завидяла и най-пъстрата коледна елха в Ню Йорк (разбира се, може да се тушира или изключи напълно), а когато натиснем бутона Start, матричните фарове изпълняват цяло представление, което не остава незабелязано от всички наоколо.
И отново стигаме до показността, която не оценяваме високо, но ако това, което другите наричат показност ни кара да се чувстваме специални, защо не? Пък и осъзнаваме, че при стартова цена от четвърт милион лева стремежът към уникалност и ексклузивност е задължителен. Все пак разточителството го изисква.
