Бананът е перфектният плод по толкова много начини – от неговата хранителна и засищаща субстанция до удобната му естествена “опаковка”. По-голямата част от света се наслаждава на бананите като част от редовната си диета и въпреки това повечето хора не знаят, че в историята на банановите плантации се крие политическа корупция, кърваво клане и епидемия от болести.
Нещо повече, бананът, какъвто го познаваме днес, може и да престане да съществува през следващите 10 години. От военна плячка до оръжие за завоевание и злоупотреба със земя и труд, историята на банана е изненадващо тъмна и изглежда, че бъдещето може да повтори същите грешки, пише Stars Insider.
Произходът
Бананите са култивирани за първи път в Югоизточна Азия преди хиляди години. По-късно те са военна плячка, взети от опустошената Индия около 327 г. пр. н. е. от македонския владетел Александър Велики и пренесени в западния свят.
Разпространен чрез търговията с роби
Бананът си проправя път до Източна Африка, която по-късно се превръща в епицентър на опустошителна търговия с роби, достигаща до Америка. До началото на 1500 г. поробените африканци отглеждат банани в парцели до захарни плантации, но обикновено за да осигурят сянка за по-доходоносни култури.
Разнообразие
Тогава има много различни видове банани, като пуован, нендран и червени банани – повечето от които изглеждат много различни от нашите съвременни банани в супермаркетите.
Банани Gros Michel
През 1800 г. капитани от Ню Орлиънс и Нова Англия се отправят към Карибите в търсене на кокосови орехи и други стоки и в крайна сметка купуват банани. Те купуват банани от вида Gros Michel от афро-карибски фермери в Ямайка, Куба и Хондурас, които харесват, защото растат на големи гроздове и имат дебела кожа – идеални за транспортиране.
Скок в популярността
До края на 1800 г. бананите стават много популярни в САЩ, защото са достъпни през цялата година и лекарите одобряват ползите им за здравето. Тъй като бананите процъфтяват в сферата на големия бизнес, САЩ решават, че искат да отглеждат свои собствени.
Корупцията започва
За да получат достъп до земя, банановите магнати лобират и подкупват правителствени служители в Централна Америка, стигайки дотам да финансират преврати, така че да имат съюзници на власт. През декември 1910 г. бившият лидер на Хондурас в изгнание, Мануел Бонила се качва на взета назаем яхта в Ню Орлиънс, заедно с въоръжени съучастници, за да отплава за Хондурас и да си върне властта с всички необходими средства. Той е подкрепен от банановата корпорация на Самуел Земурей, която скоро става известна в цяла Латинска Америка като El Pulpo (“Октоподът”).
El Pulpo, известен още като United Fruit Company
El Pulpo е американска корпорация за внос на банани, която спечелва прословутия си прякор благодарение на дългите си “пипала”, разпръснати в няколко страни. Официално тя е известна като United Fruit Company. В Хондурас Бонила се отплаща на корпорацията на Земурай, която е финансирала връщането му на власт, със земя и концесии.
“Бананова република”
О. Хенри за първи път въвежда термина “бананова република” в разказа си “Адмиралът” от 1904 г. Той е вдъхновен от времето му като беглец в Хондурас, където става свидетел на американски компании за плодове, които ограбват страната, за да отглеждат банани по-евтино. Терминът представлява политически нестабилни страни, които са икономически зависими от бананите като техен единствен износ и продукт.
Банановото клане от 1928 г.
През 1928 г. колумбийските бананови работници стачкуват, за да поискат шестдневна работна седмица (което най-накрая ще им даде един почивен ден), достъп до медицински грижи, реален договор с компанията и да получават пари вместо хартии, които могат да бъдат само използвани в магазините на United Fruit. Колумбийското правителство отговоря, като разполага 300 войници, които застрелват бананови работници – войници, за които по-късно се разкрива, че вероятно са част от крайнодясна паравоенна група, на която американските бананови корпорации плащат.
Монопол
До 30-те години на миналия век United Fruit напълно доминира в региона и дори притежава над 40% от обработваемата земя в Гватемала в един момент. Те отсичат дъждовните гори в Коста Рика, Колумбия, Гватемала, Хондурас и Панама, за да построят плантации, заедно с железопътни линии, пристанища и градове, в които да настанят работниците.
Gros Michel и нищо друго
Хората мигрират към така наречените бананови зони, защото работата е сравнително добре платена. От Гватемала до Колумбия плантациите на United Fruit отглеждат само банани Gros Michel в своите гъсто натъпкани ферми, които имат малко биологично разнообразие. Условията ги правят уязвими към епидемии от болести, особено след като инфраструктурата, свързваща фермите, може бързо да разпространи патогени.
Само въпрос на време
Гъба, наречена Tropical Race 1, разкъсва плантациите на Gros Michel, първо в Панама (поради което е наречена “панамска болест”), а след това в Централна Америка, пътувайки през същата система, която позволява големи печалби и евтини банани.
Измъкване
Вместо да се справят с проблема, банановите компании бързо изоставят заразените плантации в Коста Рика, Хондурас и Гватемала, заедно с хилядите фермери, които са наети там. След това компаниите изсичат огромни масиви от дъждовни гори, за да създадат нови насаждения другаде.
Втората световна война променя динамиката на властта
След Втората световна война диктатурите, с които United Fruit си партнира в Гватемала и Хондурас, падат и новите демократично избрани правителства скоро призовават за поземлена реформа. В Гватемала президентът Хакобо Арбенс се опитва да изкупи обратно земя от United Fruit, за да я преразпредели между безимотни фермери.
Малко карма, много отмъщение
Правителството на Арбенс предлага да плати на United Fruit цена въз основа на данъчните регистри, където United Fruit е занижила стойността на земята. El Pulpo отвръщат на удара с пропагандна кампания срещу Арбенс и призовава връзките си с правителството на САЩ за помощ, а именно ЦРУ.
Мотивирано от банани политическо и икономическо напрежение
Под прикритието на страха от комунизма, ЦРУ организира свалянето на демократично избрания Арбенс през 1954 г. Въпреки че това е победа за United Fruit, същата година в Хондурас хиляди техни работници стачкуват, докато компанията не се съгласи да признае нов профсъюз.
Изхвърляне на Gros Michel
Под икономическите и политическите разходи, които са започнали с бягството от панамската болест, през 60-те години United Fruit решава да премине от сорта Gros Michel към банана Cavendish, тъй като последният е устойчив на панамската болест.
Ново име, по-малко политика
Днес United Fruit Company все още съществува, но носи името Chiquita Brands International. Тъй като бананите вече не са толкова жизненоважни от икономическа гледна точка в Централна Америка, те са изгубили властта си върху латиноамериканската политика.
Истината излиза наяве
През 2007 г. компанията признава, че е платила 1.7 милиона щатски долара на Обединените сили за самоотбрана на Колумбия (AUC), крайнодясна паравоенна група, отговорна за хилядите убийства и някои от най-тежките кланета в Колумбия – група, насочена срещу работнически лидери, която отстранява хора от необходимите за обработка земи и “ликвидира” проблемни служители.
Сравнително малки репарации
AUC е определена от САЩ като терористична група и Chiquita впоследствие трябва да плати 25 милиона щатски долара глоба за нарушаване на законите за борба с тероризма.
Cavendish бананите не са безопасни
Тъй като изискват често прилагане на пестициди, бананите Cavendish създават опасности за земеделските работници и екосистемите, повтаряйки лошото боравене с плантациите Gros Michel в миналото.
Те са стерилни клонинги
Бананите Cavendish са стерилни, тъй като нямат семена и вместо това се отглеждат безполово, което означава, че всяко растение е клонинг на предишното поколение. Без генетична вариация липсва устойчивост.
Те рискуват да се разболеят
Въпреки че са резистентни към патогена, който е заразил бананите Gros Michel, фермите на Cavendish също нямат биологично разнообразие, което в комбинация с факта, че са клонинги, ги прави изключително уязвими към друга епидемия.
Слагаме всичките си банани в една кошница
Cavendish бананите представляват 99% от целия износ на банани. Но сортът вече е уязвим към гъба, наречена Tropical Race 4. Учените предполагат, че гъбата вероятно се е появила някъде в Югоизточна Азия през 90-те години и бързо се е разпространила по целия свят. След това през 2019 г. удря Латинска Америка.
По-нови мерки за биосигурност
Ферми в Колумбия, например, са въвели мерки за биосигурност, за да гарантират, че гъбичките не се разпространяват. Изградени са циментови пътеки, така че работниците да не ходят по открита почва, долната част на колите се дезинфекцира преди да влязат в плантацията. Работниците се преобличат в гумени ботуши и гащеризони, преди да отидат във фермата и преминават през дезинфекцираща вана за крака, направена от амоний, преди да излязат за реколта.
Но историята заплашва да се повтори
Много фермери казват, че единственото жизнеспособно решение е да се премахне монополът на Cavendish и да се диверсифицира производството на банани. Проблемът обаче, както винаги, е в парите. Компаниите смятат, че е твърде скъпо и сложно да се промени индустрията на стойност 25 милиарда щатски долара, изградена около монокултура, дори ако тази монокултура е под заплаха от изчезване.
Да подкрепим други банани
Няколкостотин разновидности на банани виреят успешно по целия свят – някои от които дори са устойчиви на болестта фузариум. Инвестирането в други банани във ферми с биоразнообразие би направило бананите по-скъпи, но част от решението на този повтарящ се проблем е осъзнаването, че бананите са евтини и достъпни през цялата година само поради погрешна система.
