Вчера, 15 декември, Криско изненада всички, като направи признание за сина си Дани – второто дете с половинката му Цвети.
“Той се роди със Синдром на Даун и въпреки препятствията, трудностите и предизвикателствата, които имаме и най-вероятно ще имаме и занапред, той е тук за да се гордеем с него и да го обичаме. Знам, че е тук с много специална мисия и тя вече започна. Първо, той ме накара да гледам по различен начин различните деца и да чувствам потребност да им бъда полезен най-малко с публичното ми влияние”, пише Криско в своя Instagram.
Но това не е всичко. Криско иска да направи и най-големия детски център на Балканите – място където деца със специални нужди могат да се развиват и най-вече интегрират в обществото. Спорт, изкуство, педагогика, рехабилитация и т.н. с нужната база, техника и съоръжения. Всичко това да се използва безплатно от тях.
“Как ще се издържа ли? Идеята е този комплекс да има и комерсиално крило, което да се ползва публично като детски кът с множество игри, празнуване на рождени дни, и всякакви забави. С приходите от комерсиалното крило ще може да се покриват разходите на комплекса и така да се самоиздържа”, пише още Криско и допълва, че за целта създава видео, в което разказва за момчето си и създава фондация “Слънчеви Деца 2024”.
“Тук се обръщам към хората, бизнеса и държавата. Хайде да направим нещо велико, какво ще кажете? Да, ще струва много, обаче… ще си струва много”, завършва поста си изпълнителят.
Един от първите коментирали се оказа Тони Маринова, която е председател на “Сдружение Синдром на Даун – България”. Тя и майка на прекрасната Яница, която също е със синдрома.
“Хората, които ме познават, знаят за мисията на живота ми. Достоен живот на хората със Синдром на Даун. Не къде да е, а в собствената им родина. България. Когато се роди Яница беше тежко. В края на 2009 г. изживях най-голямата си радост и попаднах в най-големия си ад. Но се справих. Заради Сдружение “Синдром на Даун – България”, пише Тони в профила си във Facebook и продължава с думите, че винаги са я питали защо не е направила фондация.
“И винаги съм отговаряла, защо да го правя, когато има Сдружение?! Животът не започва от нас. Винаги има едни преди нас. И те знаят повече. Приемственост се нарича”, пише още Тони. Тя казва още, че Криско е хвърлил голяма бомба и вече е във всички новини и всички говорят за него и геройството му.
“Лично аз го чакам от години това геройство, защото знаех за детенцето му. Нашето Сдружение му оказа “първа помощ” още в първите месеци. Но нито за миг не съм си позволила да издам тази тайна, защото всеки има право на лично пространство и избор, независимо дали е известен, или не. Но не, не очаквах поредната фондация”, пише още Тони. Тя изяснява, че сдружението от две години е собственик на помещение в София, но поради липса на финансиране, са “под кривата круша”.
Признава, че обществената дейност така я е обезверила, че вече не вярва, че някога ще постигнат нещо истинско заедно, защото е все на парче и заради нечий интерес.
“Хора, голямо дъно е в момента всяка обществена дейност. Благотворителността е често измамна. Лицемерието вездесъщо. Социалното предприемачество цъфти като плевел. Фондации никнат като гъби. Всеки търси келепира и заради това наивниците като мен, с идеалната цел, не се котират. А проблемът ни е просто системен. България няма работеща адекватна социална дейност. Няма държава майка. Само мащеха. И не че не се опитахме шепа хора да се преборим със системата. Но тя в буквалния смисъл ни уби. Останахме си само със спомена от студа и жегата по площадите, и как ни разделиха политиците.. и интересите”, пояснява още Тони.
Тя завършва с много въпроси в себе си, а един от тях е защо един известен млад и всичко имащ човек крие детето си почти четири години и защо това общество позволява все още такива стигми.
“И как същият този човек ще говори за интеграция, когато е крил детето си в най-важните години за неговото развитие. Това са реалните въпроси за мен. И нищо лично, Криско – с теб съм, с вас съм. Ако имате нужда от ветерани от войната, знаете кои сме и как се борим. Другото е лицемерие. А аз не го умея”, пише още Тони.
“Синдром на Даун България” се ражда преди около 15 години като сдружение на родителите на деца, засегнати от тази генетична аномалия. Основната им цел е да се борят за разрушаването на негативните стереотипи, преодоляването на предразсъдъците и опровергаване на митовете, наслоени в публичното пространство към възможностите и спецификите на хората със Синдрома, за да могат децата да имат достойно бъдеще и да разгръщат максимално уникалните си човешки качества.
Хората от сдружението работят изцяло на доброволчески и благотворителен принцип за подобряване на отношението и интегрирането на децата със Синдром на Даун в обществото, като изграждат техния позитивен образ с информационно-образователни кампании, част от които е и авторският им календар, който издават всяка година.
