В България глухите хора често остават “невидими” – не защото не искат да бъдат част от обществото, а защото обществото рядко говори на техния език. Stray Sheep се опитва да промени това като създаде мост между два свята. Без патос. С жестове. С образование. С действия.
Когато езикът на ръцете става език на разбирателството
Stray Sheep провежда курсове по български жестов език за чуващи хора – родители, учители, деца, социални работници, журналисти, доброволци. Защото в едно приобщаващо общество не само глухите трябва да се адаптират – и чуващите имат своя отговорност да научат нов език, нов начин на комуникация, нова култура.
Обученията не са просто механично заучаване на знаци – те разказват за една различна идентичност. За това как живееш, учиш, обичаш и се развиваш, когато не чуваш, но имаш какво да кажеш.
Професионални преводи: глас за онези, които нямат микрофон
Stray Sheep предлага и жестов превод на събития, видеосъдържание и публични комуникации – от корпоративни обучения до културни фестивали. Тези преводи не са само услуга – те са акт на достъпност, който отваря вратите на знанието, културата и обществения живот за хиляди глухи българи.
В момент, когато дигиталното съдържание се увеличава с всяка секунда, Stray Sheep напомня: информацията не е достъпна, ако не е разбираема за всички.
Защо това е важно за България
“България все още е далеч от истинска приобщаваща политика”, смята Александър Калинов, който е един от основателите на Stray Sheep, заедно с Борис Бъндев. По време на разговора ни с Александър, който може да гледате по-горе или в канала ни в YouTube, засягаме темата как липсата на жестов превод в медиите, институциите и образованието изолира глухите хора – интелигентни, способни и пълноправни граждани, които просто говорят на друг език.
Говорим си и затова как Stray Sheep се опитва да създаде културна и образователна промяна, като показва, че жестовият език не е бариера, а богатство. А обучението по него не е само акт на солидарност – то е шанс за ново ниво на общуване, човечност и разбиране. Като вдъхновяват цял един културен диалог за приобщаване, емпатия и равенство, Александър и Борис се опитват да покажат на обществото, че глухотата не е дефицит, а различен начин на възприятие, както и че социалното предприемачество е отговорът на много от нерешените ни социални проблеми.
