За да се превъплъти в легендарния Одисей в новия филм на Кристофър Нолан, Мат Деймън не само влиза в роля, той напълно променя начина си на живот. Актьорът сваля до 76 килограма – теглото, което е имал още като гимназист, за да пресъздаде измъчения цар на Итака, чийто 20-годишен път към дома го изправя срещу бури, циклопи, кръвожадни великани и безброй изпитания.
“Не го направих по нездравословен начин”, казва Деймън пред People. “По-опасно щеше да бъде, ако трябваше да качвам много килограми. Правил съм го по-млад, но вече не бих.”
За ролята си той се отказва от глутена, както и от редица други храни. Истинското предизвикателство обаче не е било просто диета, а цялостна промяна в ежедневието.
“Става дума за това да бъдеш в наистина отлична физическа форма. Това означава да промениш храненето си и начина си на живот. Трябва много внимателно да подбираш всичко, което влиза в тялото ти”, разказва актьорът.
Снимките на “Одисея” отвеждат екипа в Исландия, Шотландия, Гърция, Италия и Мароко, а Деймън определя проекта като най-трудния в кариерата си.
“Това без съмнение е най-предизвикателният филм, в който съм участвал. Всички надхвърляхме собствените си граници и се опитвахме да постигнем неща, които дори не вярвахме, че са възможни.”
По думите му работата по филма повече е приличала на истинска експедиция, отколкото на традиционни снимачни дни.
“Когато ми беше студено, мокро и изморено, поглеждах към Крис Нолан и виждах, че той е в същото положение. Това ме караше да продължа.”
След всяка изминала седмица целият екип бил все по-изтощен.
“Всички работехме на ръба на силите си. Но когато приключвахме поредната седмица, изпитвахме огромна гордост. Прибирах се вкъщи, спях колкото мога и в понеделник започвахме отначало. Обичах всяка минута.”
Най-важната оценка за труда му обаче не идва от критиците, а от собственото му семейство.
“Една от дъщерите ми изобщо не гледа с благоговение на филмите ми и обича непрекъснато да се шегува с мен”, смее се Деймън. “Когато изгледа “Одисея”, накрая се обърна към мен и каза: “Татко, гордея се с теб.” Никога досега не ми беше казвала нещо подобно. В този момент си помислих: “Добре, всичко си е струвало.'”
