Всяка година близо 236 000 души умират от удавяне, а през последното десетилетие удавянето е причина за смъртта на над 2.5 милиона души в световен мащаб. Данните са на ООН и си ги припомняме по повод Световния ден за предотвратяване на удавянията 25 юли.
Той, както и активният летен сезон, е причината да потърсим Васил Загорчев от Лайв Сейвинг България – организация, която осигурява водноспасителна дейност, провежда обучения и разработва програми за превенция и водна безопасност за деца и възрастни, който да ни разясни кои са опасностите при къпане в морето или вътрешни водоеми, както и за какво да внимаваме.
Според Загорчев голяма част от инцидентите се случват с хора, които могат да плуват, но са надценили силите си или са пренебрегнали вълнението на морето, течение, вятъра, умората или здравословен проблем.
Твърде често подценявани опасности са:
При вътрешни водоеми като язовири, реки, езера има и допълнителни рискове – внезапна дълбочина, студени водни пластове, подводни предмети, растителност, тинесто дъно, водовъртежи и липса на спасителна помощ.
Загорчев напомня, че морето се променя ежедневно, понякога и в рамките на няколко часа. Най-важни са текущите условия, а най-надеждната информация са флагът и указанието на спасителя на конкретния плаж в конкретния ден.
През юли и август водата е по-топла и пада опасността от температурен шок при влизане в морето. Увеличава се обаче рискът от изгубени деца и сблъсъци между плуващи, лодки, джетове заради пиковия сезон.
Към края на лятото често се говори за така нареченото мъртво вълнение или придънни течения, които издърпват плуващите, попаднали в рискова зона, навътре в морето. Важно е да подчертаем, че опасните течения не се появяват по календар – зависят от вълнението, вятъра, формата на брега и подводния релеф.
Ако човек попадне в течение, не трябва панически да плува директно срещу него към брега. Трябва да запази спокойствие, да се задържи на повърхността, да сигнализира за помощ и, ако има сили, да се насочи встрани от течението в посока към брега, за да излезе от зоната му, съветва Васил Загорчев.
Забелязвате ли положителна или отрицателна тенденция по отношение на културата и осведомеността на българите на плажа и при плуване?
По-скоро има положителна тенденция по отношение на информираността, особено сред децата и младите родители. Все повече се говори за водна безопасност, провеждат се обучения и хората разпознават основните правила.
Един чудесен пример, с който се гордеем, е Общинската програма за водна безопасност за деца, която провеждаме за втора поредна година в Бургас.
През 2025 г. в рамките на програмата бяха обучени 2344 деца от две възрастови групи – всички третокласници в града и деца от детските градини. Чрез децата достигаме и до техните родители, защото те отнасят научените правила вкъщи и ги споделят със семействата си.
На национално ниво БЧК отчита тенденция към намаляване на водния травматизъм, особено при децата, като свързва това с превенцията и обученията от различни организации.
Въпреки това продължаваме да наблюдаваме и тревожни навици – неспазване на флаговата сигнализация, спорове със спасителите, плуване след употреба на алкохол и родители, които са физически на плажа, но вниманието им е в телефона. Има дни, в които спасителите издирват родителите на десетки изгубени деца.
Може ли да формулирате няколко правила за безопасно плуване на детски език?
А към родителите посланието е: “Гледай детето, а не телефона си!” За дете до петгодишна възраст възрастният трябва да бъде на една ръка разстояние, защото спасителят наблюдава цялата зона и не може да замести родителя/придружителя.
Хора с какви придружаващи заболявания трябва да са особено внимателни при плуване?
Хората със здравословни състояния, при които физическото усилие, високите температури или рязкото влизане в по-студена вода могат да предизвикат внезапно неразположение. Такива най-често са хората със:
Това не означава, че всички тези хора не трябва да плуват и плажуват. Означава, че трябва да са се консултирали с личния си лекар, да не плуват сами и да не влизат във водата при неразположение.
Практичните правила са:
Знаем, че въпреки препоръките да не се плува в неохраняеми водоеми, все пак доста хора ще продължат да го правят. За какво да внимават?
Това е нормално – някои от най-живописните и красиви плажове по Черноморието традиционно остават безстопанствени, а оттук и неохраняеми. Все пак, за да се минимизира риска от водни инциденти, препоръчваме на плажуващите следните правила за безопасност:
При реки трябва да се внимава с течението, хлъзгавото дъно и внезапните дълбочини. При язовири водата може да стане много дълбока непосредствено до брега, а температурата да се променя рязко.
Добре е човек да носи ярка плувна шапка или сигнален буй, но те не премахват риска и не заместват спасителната жилетка при лодка или друго плавателно средство.
Ако видим човек в беда, трябва незабавно да се обадим на 112 и да потърсим плаващ предмет, въже или друг начин да помогнем от брега. Не бива да влизаме самостоятелно във водата, ако не сме обучени, защото много често необученият човек също се превръща в пострадал.
