Александър Балкански: В Монте Карло но отнеха “Златния клоун”, в Турция ни позлатиха “Сребърния”

Тази година големият цирков артист Александър Балкански навършва 80 години. За първи път той излиза на манежа, когато е на девет и оттогава живота му неизменно е свързан с цирка. Шесто поколение цирков артист. Последвали са го синовете му: Александър и Николай, а вече и неговите наследници: Тициано /15/, Мари /11/ и Натали /7/, със своя акробатичен номер на летни кънки.

Буквално преди дни от Брюксел пристигна писмо, от което става ясно, че „Балкански“ е сред трите европейски цирка, номинирани за наградата “Биг топ лейъл” или „Мешлин“ в този жарн. През май в София ще пристигне специална комисия, за да направи проучвания и ще изготви доклад. Резултатите ще бъдат обявени през декември в Брюксел.
 
– Г-н Балкански, с какво сте заети вие и фамилията ви сега?
– Уточнавяме новата програма, след като войната малко я пообърка. Доста от артистите ни са в Украйна. Не зная дали ще могат да дойдат. Една от акробатките е женена за италианец и живеят на Ботуша. Наложило й се обаче да отиде и погребе баща си, три дни след това умира и сестра й, а часове по късно започна войната. Съпругът й Саша Гаунди ми се обади с молба да отида да я взема от украинско-молдовската граница. После се оказа, че има й възрастна болна майка, която не може да остави. Въобще войната винаги е трагедия…
– Какво ще има в тазгодишната ви програма?
– Помислили сме повече за децата: Ще има дресура кучета-хъски, котки, миещи мечки, които правят салта. Премиерата ще е на 8 април. В средата на март започваме издигането на най-красивото ни шапито. Дано пак нещо не ни спъне.

– Защо пак? Какво се е случило?
– Така беше през миналия сезон. Когато пристигнахме в Пловдив, заварихме плаца покрит с вода. Хвърлихме 17 камиона натрошен асфалт, работихме денонощно. Три-четири представления тръгнаха добре, но въведоха изискването за сертификат и за три дни продадохме четири билета. Отпадна гастрола ни в София и ревюто върху лед от Русия, което бе планирано около Нова година.
– Този сезон дебютира новото трио “Балкански”? Явно не само синовете, но и внуците ви не можаха да се разминат с манежа?
– Като ги гледам, виждам моето трудно детство. Сутрин отиват на улилище, след обед на уроци по английски, български, капуера и кой каквото иска още, а вечер, от осем до десет, репетират. Всеки ден. Вчера родители им се поскараха. Баща им държеше да не спират репетициите. Майка ми настояваше да им се даде ден-два почивка. Добре, че успя да се наложи. Решил съм догодина да ги покажа на детския цирков фестивал в Монте Карло.

– Наближавате 80 и нито ден не сте спирали да работите. Не се ли уморихте?
– Роден съм два пъти. Веднъж на 8 август 1942 година в Плевен и втори път на 7.07.1977 година, когато по време на репетиция предпазното ми въже се скъса, летях 27 метра и се забих в циментовата стена на ложата. Тогава бях на 35. Господ бе добър да ми даде още толкова. Станах на 70, после още 10. Може би ще ми отреди още 35. Вуйчо ми Ренато почина на 105. При второто ни гостуване при Папа Йоан Павел Втори, майка ми Лола Орландо Малеволти седеше на първия ред. След програмата ни той отиде при нея и я благослови. Може би затова и тя жива толкова дълго. Два месеца не достигнаха да стане на сто.
– Дано и вас ви споходи подобен късмет, ако въобще да живееш сто години е късмет. Какво още смятате да правите през това време?
– Най-напред да организирам в Несебър фестивал на цирковете от Черноморските държави. Преброих ги, те са десет. Готов съм да отида във всяка от тях и лично да поканя колегите си. Като мисля за тези неща, се чувствам щастлив, забравям всички проблеми, злоба и ядове, които ни съпътсват всеки ден.
Освен това, не преставам да работя за българска циркова академия. Не може страната, която бе водеща в това изкуство, сега да е на опашката на Европейския Съюз. Когато аз започвах, с първите две номера, получих петгодишен договор на Америка.

– Днес има ли добри български циркови артисти по света?
– Не. Енчо Керязов беше последният.
– Как преживяват колегите ви по света?
– Франция само малките циркове работат. Много са фалирали. В Италия от хиляда са останали триста. В Русия има 67 стационарни цирка. Откакто нашия изгоря, ситуацията с публиката се влоши. Тя загуби навика си да ходи на цирк.
– С трупа „Балкански“ спечелихте „Сребърен клоун“ на фестивала в Монте Карло? Този ли е най-големия ви успех?
– Тогава бяхме ощетени. Не само ние, но и други. Бяхме най-добрите и заслужавахме най-голямото отличие, но го дадоха на едно момиченце от Китай с каучук. Казаха, че е заради симпатиите на Принца към азиадците. Години след това, при гостуването ни в Турция, фенове на цирка, които си били в Монако по това време, дойдоха и поискаха статуетката ни, за да я покажат на някаква тяхна сбирка. Върнаха я след седмица и тя беше позлатена. Вие заслужавахте такава, казаха ни.
Тези работи ми топлат душата. Умра ли, искам да ме остават 24 часа под купола на цирка.. После да ме качат на рекламната кола, поразходят из София, а след това нека ме кремират и правят с мен, каквото искат.
– Неотдавна президентът Радев ви връчи почетния знак на държавния глава.
– Тогава му разказах нещо интересно: Бяхме във Франция, град Лион. На първия ред седяха десетина генерали. Тогава колелото на смъртта на Сашко и Николай беше най-силния номер на програмата. Военните много ръкоплясаха, станаха прави. На следващия ден шефът им дойде със семейството си. След изпълнението на синовете ми, той излезе от ложата, влезе в манежа и им връчи медал на Военно-въздушната академия на Франция, както и на всеки от двамата по една самолетче „Мираж“. Показах ти на президента Радев. Като летец и човек, който е бил там, той беше силно впечатлен. “Това е голямо признание“- каза ми./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС

Източник: blitz.bg
Next Post

Истории, звезди, тенденции

Вижте интересните истории на деня, новини за звездите, тенденции и идеи за свободното време. Източник: blitz.bg