Заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева, Цветана Манева е сред най-големите актриси, с огромен принос за развитието и постиженията на българските театър и кино. И доказателство за това са значимите награди, които е получавала през кариерата си.
Последните ѝ отличия са “Златна роза” за цялостно творчество на Варненския фестивал от 2004 г., орден “Стара планина” – първа степен, както и голямата награда “Икар” на Съюза на артистите в България.
На 30 януари Цветана Манева ще отпразнува 80-годишния си юбилей. Почти два месеца по-късно, на 23 март, когато ще се състои церемонията по връчването на наградите на 28-ия София Филм Фест, актрисата ще бъде удостоена с поредна важна награда – Наградата на София. Тя ще ѝ бъде връчена от Столична община като признание за приноса ѝ към изкуството на киното.
Сред най-известните роли на Цветана Манева са тези във филмите “Трудна любов”, “Дами канят”, “Мечтатели” и “Мера според мера”. Но преди да се снима в киното, тя е отдадена на театъра.
Всъщност актьорският ѝ талант до голяма степен е наследен от баща ѝ – пловдивският актьор Георги Манев. Още като ученичка тя играе в спектакъла на Валери Петров “Когато розите танцуват” и въпреки че в даден етап от живота си се колебае дали да не посвети живота си на медицината, в крайна сметка избира актьорството за своя професия.
След като през 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш, Цветана Манева започва да участва в редица постановки на режисьора Любен Гройс, за когото казва, че е най-големият ѝ учител. Кариерата ѝ потръгва в Пловдивския драматичен театър, а след това се присъединява към трупата на Театър “Сълза и смях” в София. Играе и в постановки на Театър 199, “Сфумато” и Младежкия театър.
В киното пък Цветана Манева има над 50 роли. На големия екран дебютира още като студентка, а първото си голямо признание получава през 1973 г. на Международния кинофестивал “Златна роза” за главната си роля във филма на Бинка Желязкова “Последна дума”.
70-те са най-активните ѝ години в киното, а освен в емблематични български филми, се снима и в чужди продукции, снимани в България, като френския “Брътвежите на родилката”, сръбския “Нечиста кръв”, руския “Дон Кихот се завръща” и италианския “Ловджийска чанта”.
През 1982 г. Цветана Манева е заместник-председател на Съюза на артистите в България и става народна артистка. Малко повече от десет години по-късно е артистичен директор на фестивала “Варненско лято” и започва да преподава в театралния колеж “Любен Гройс”. В началото на 2000-те пък започва да учи на актьорско майсторство и студентите от НБУ, където е удостоена с титлата “почетен професор”.
Самата Цветана Манева казва, че иска да научи младите хора да вярват в себе си, да са близо до човешките добродетели и да харесват себе си, защото “как ще те харесат в залата, ако ти не харесваш себе си”.
