Да бъдеш пилот безспорно е една от най-трудните и отговорни професии в света. Но има летища и летища – не всички предлагат еднакви условия за излитане и кацане и в някои случаи си е буквално жив пилотаж да приземиш огромната летателна машина успешно на пистата. Точно както на Paro International Airport в Бутан.
Това летище има само една писта, която е дълга 2265 метра и е доста тясна. Именно тя го прави едно от най-трудните в техническо отношения в света, изискващо не само перфектни пилотски умения, но и огромна концентрация и здрави нерви. А служителите там обясняват, че не е опасно, просто е “трудно”, защото ако е било опасно, нямаше да функционира.
Паро е летище категория С, което означава, че пилотите трябва да имат специално обучение, за да летят там. Те трябва сами да извършат кацането ръчно, без радар. Късата писта пък е оградена от две планини и видимост има само когато летателната машина е точно над нея. Освен с нея, пилотите трябва да се справят и с природните характеристики на района.
97% от територията на Бутан е от планини, а столицата Тимпу се намира на 2350 метра надморска височина. Колкото по-голяма е тя, толкова по-разреден е въздухът, а това изисква самолетите да летят по-бързо. И това затруднява кацането, точно както и силните ветрове, и рязката промяна във времето, която настъпва в следобедните часове.
Затова на летището в Паро всички полети се изпълняват до обяд с цел минимизиране на риска. Най-трудно е през сезона на мусоните от юни до август, когато има чести гръмотевични бури и градушки дори с големината на топка за голф.
Заради всички изброени причини, пилотите, които излитат и кацат от въпросното летище, задължително преминават през специфично обучение за компетентност и познаване на региона, както и за пилотиране при различни метеорологични условия.
Към този момент тези, които имат разрешение за извършване на полети, са само 50 на брой. Те знаят не само как и кога да летят, но и кога не бива да летят, за да запазят както собствения си живот, така и този на пътниците, обяснява CNN.
