Мартин Иванов или Черният рицар от “Голямото преследване”: Знанията за мен за култ!

В първия работен ден от новата година ви срещаме с един човек, за когото знанията са начин на живот – Мартин Иванов. И не само това – поглеждаме отблизо през очите на Черния рицар – образ, който той представя повече от убедително в “Голямото преследване”.  

За Мартин най-голямата сила на света е силата на ума, благодарение на която и той днес е толкова популярен. “Културата извисява всеки човек”, ни споделя той, а рицарските доспехи, с които се появява всеки ден на екран, внасят допълнителен приказен колорит.  
Разговорът с Мартин Иванов
 
– Как възприе първоначално идеята за „Голямото преследване“ и ролята си на преследвач в него?
– Помислих си в началото, че е поредното приятно предизвикателство. Аз се превърнах в лице на игри с познавателен характер в последните години. Хората ме познават най-вече след участието ми в „Последният печели“, но също и преди него – в „Минута е много“, „Стани богат“, „Нота бене“. Вече над 22 години съм по телевизиите. В случая на „Голямото преследване“ обаче, за първи път съм от другата страна, играя срещу хора.
– И как се чувстваш като преследвач?
– Не съм бил преследвач до момента (усмихва се). Чувствам се добре, но обичам играта от малък. Аз съм класическия пример за Хомо Луденс – Играещият човек, въпреки че този термин се използва в друга посока.
Любител съм на всякакъв тип викторини и най-вече на вярата в това, че знанията не са напразни. Всеки ден се стремя да науча нещо ново, поне по три неща, за да мога да са ми от полза някой ден.

– Откога датира цялата тази нестихваща страст към знанията?
– Още от съвсем малък. Вероятно е обусловена от моите дядовци. И двамата бяха четящи, любители на вестници и дебели книги. Родителите ми също. По някакъв начин ме убедиха, че е важно да се чете, да се знае повече. Това ми коства, разбира се, носенето на очила още на 10-годишна възраст, защото не си отмествах погледа от книгите и телевизора.
Винаги заспивах с някоя книга в ръката. Знанията за мен за култ, защото вярвам, че те могат да бъдат полезни, не само за мен, а чрез тях да обогатя по някакъв начин и другите хора.
– От толкова многоспектърни знания, има ли някоя материя, в която не си добър, която е твоето слабо място?
– О, да, има. Ахилесовата ми пета са точните науки. Така и не можах да ги заобичам, в училище също не успяха да ми предадат любов към тях, дори и елементарно разбиране. Цифрите за мен са преди всичко дати и години, затова и се насочих към историческото образование, тъй като много добре помня различни събития, също и имена.

Първата ми победа в състезание се случи, когато бях в първи клас, а темата беше 3 март, Освобождението на България. Наградата беше един пакет флумастери, емблематични за децата в онези години.
Стремял съм се винаги да уча нещо ново, защото културата извисява всеки човек. Важно е да не си глуповат, както бяха някои от съучениците ми тогава, които бяха 3-4 обиколки назад. Знанията ме накараха да повярвам, че мога да постигна нещо повече в живота и да не остана да тъпча на едно място.

– Докъде искаш да стигнеш със знания?
– Вероятно няма човек, който да знае всичко в този живот. Има хора, които ме обявяват, едва ли не, за всезнаещ, а това далеч не е така. И аз обичам да си попълвам белите петна, само че избирателно. Малко хора знаят, например, че аз съм киноман, но много обичам само стари филми, черно-бели. Това, което ме привлича в тях не е неугледността в картината, а наличието на информация, ако щеш и на повече човешки елемент.
Съвременното кино не предлага на хора обучителни картини. Освен това много се увеличиха изкуствените интелекти във филмите. Това е една битка, която се опитвам да водя… сещам се веднага даже за един филм, който ме порази, когато бях малък. Баща ми ме посъветва да го гледам. Казва се „12 разгневени мъже“ и е от 1957 г.
В този филм има много информация, много история. Препоръчвам го на всички да го гледат. Цялата тази епоха винаги много ме е привличала и съм се стремял да науча максимално за нея.
– Кога успя да научиш цели пет езика, включително и латински, който е изключително труден?
– На нас, българите, страшно ни се отдават чужди езици, за разлика от чужденците, които се мъчат много с българския. В училище се занимавах с руски език, който тогава беше и задължителен, но не съжалявам за това, защото и до днес го ползвам. Знам английски и немски. А интереса ми към латинския първо дойде в университетските ми години, тъй като учех в специалност „Антична история“.
По свое желание се занимавам с шведски и полски език. Шведският по линия на “АББА” (смее се), тъй като ми беше любопитно да разбера какво пеят. Полският пък, е страшно близък до руския и лесно се усвоява.

– Да се върнем отново към „Голямото преследване“. Защо си точно Черният рицар?
– Аз сам избрах да бъда Рицар, а впоследствие добавихме и Черният. Може би защото всички останали преследвачи са доста усмихнати, както си забелязала. Особено Пламен, който постоянно е усмихнат (усмихва се). Досега, в предишните си телевизионни участия, минавах за доста положителен герой, затова сега ми се искаше да бъда малко по-сериозен. Този образ ме грабна, още когато бях на 4 години.
Гледах филм, който се казва “Александър Невски” – беше малко с пропагандна цел, защото немците чукат на вратата на Москва, а съветските граждани трябваше да видят, че нищо не е загубено, защото Александър Невски побеждава и шведите, и тевтонците. Във филма тевтонците са представени с доспехи и аз дотолкова се впечатлих от тях, че после ги рисувах навсякъде.
На един по-късен етап вече бях запленен и от историите за крал Артур, от историята за кръстоносните походи… Грабна ме темата. Повечето от тези хора са били обикновени грабители, но отвъд образа на един грабител, който отива с користни цели в светите земи, има все пак и един благороден човек, служил на обществото по някакъв начин. Опитва да бъде пример, да бъде добър, да бъде посланик на справедливостта.

– Забелязала съм, че си много самокритичен, ядосваш се, ако не успееш да отговориш на даден въпрос в играта. Има го, нали?
– Има го, да, като всеки рицар и аз съм честолюбив. За мен второто място е равносилно на последно. Изградил съм някакво реноме на знаещ човек и се стремя да го защитя. По-скоро ме е яд на себе си, когато зная нещо, но не ми е дошло в точния момент. Но това е нормално, няма безгрешни хора. Иначе не съм страшен, както си мислят някой, гледайки образа на Черния рицар.
– Как се разбираш с останалите преследвачи, които пък залагат малко повече на усмивките?
– Всичките са много интелигентни хора. Можем да си говорим с часове и се чувствам прекрасно в компанията им. С Професора (Пламен Младенов, б.а.) сме били и съотборници по куизовете.
А Любо Братоев съм го виждал още преди 16 години, беше ме впечатлил с отговора си в „Стани богат“ на въпрос за 100 000 лв., който аз също знаех. Отидох да му стисна ръката, много ми хареса представянето му.
А Меги съм я наблюдавам при участието й в „Последният печели“. Впечатли ме колко весел и позитивен човек е. Тя сякаш не може да бъде намръщена, въпреки че е Дама Пика (усмихва се). Разговорите с нея вървят много леко, с усмивка. Изобщо с интелигентни хора няма как да не се чувствам страхотно.

– Не мога да не те попитам и за Ники Кънчев, който има нелеката задача да запази баланса между преследвачите и участниците.
– О, Ники Кънчев е нашият адмирал. С него можем да стигнем много далеч. И напук на някои зрителски изявления, че едва ли не нещата в играта са нагласени, смятам, че вкарахме малко динамика, един нов тип състезание, каквото не е имало до момента в родния тв ефир./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА

Източник: blitz.bg
Next Post

Мартин Иванов или Черният рицар от "Голямото преследване": Знанията за мен са култ!

В първия работен ден от новата година ви срещаме с един човек, за когото знанията са начин на живот – Мартин Иванов. Нещо повече – поглеждаме отблизо през очите на Черния рицар – образ, който той представя повече от убедително в “Голямото преследване”.   За Мартин най-голямата сила на света е силата на ума, […]