Разработени в началото на XX век като начин за оценка на човешкия интелект, IQ (Intelligence Quotient) тестовете отдавна се използват както в образователната система, така и при подбора на служители.
Въпреки това през последните години надеждността на резултатите, които дават, се поставя под въпрос.
Според Книгата на рекордите на Гинес, Мерилин вос Савант има най-висок IQ, регистриран някога. Мерилин е колумнист на списание New York, бизнесдама и драматург. Най-известна обаче е със своя брилянтен мозък. Често е наричана и “най-умният човек на света”.
Мерилин е забележително дете с не толкова забележително детство. Родена е през 1946 г. в Мисури, а родителите й са имигранти от Германия и Италия. Живее своето спокойно детство в провинцията и в живота ѝ не се случва нищо необикновено.
Докато расте, като ученичка тя се справя отлично с природните науки и математиката. Но когато Мерилин вос Савант навършва 10 години, животът й се променя завинаги.
Интелигентността на младата Мерилин е тествана с помощта на два вида IQ тестове. Единият е тестът на Станфорд-Бине, който се фокусира върху вербалните способности, използвайки пет компонента като индикатори за интелигентност. Първоначално е предназначен да измерва умствените недостатъци сред децата.
Другият тест, на който е подложена Мерилин, е мегатестът на Хофлин. Мерилин постигна изключително високи резултати и на двата. Оказва се, че умствената ѝ възраст е като на 23-годишен гений, а общият резултат, който има тогава, е 228. За сравнение, средният резултат на IQ на средностатистически възрастен човек е между 85 и 115.
Постижението ѝ носи почетно място в Книгата на световните рекорди на Гинес за човекът с “Най-висок коефициент на интелигентност”.
Но след като започват да се пораждат дебати относно точността на измерване на интелигентността с помощта на строги IQ тестове, категорията “Най-висок коефициент на интелигентност” е премахната от Гинес през 1990 г.
Това прави Мерилин вос Савант последният човек, който държи рекорда. Въпреки високата си интелигентност, Мерилин казва, че родителите й са се отнасяли с нея като с всяко друго дете.
“Цялата идея беше просто да бъда независима, да си изкарвам прехраната и всъщност никой не ми обръщаше много внимание”, разказва за своето възпитание. “Най-вече защото бях момиче.”
Но Мерилин вос Савант не е добра само в науката и математиката. Тя развива страст и към писането. Като тийнейджър работи в смесения магазин на баща си, като същевременно пише и за местни списания под псевдоним.
Когато идва време за колеж, далеч не се спира на този, който би трябвало да избере най-умният човек на света. Вместо това Мерилин се записва в Meramec Community College и по-късно учи философия във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Дори напуска колежа след две години, за да помогне в управлението на инвестиционния бизнес на семейството.
През 1987 г. Мерилин се омъжва за Робърт К. Ярвик – хирургът, разработил механично изкуствено човешко сърце. До 80-те години на миналия век славата на Мерилин вос Савант като човек с най-висок коефициент на интелигентност в света продължава да я следва. Дори след като рекордът й е премахнат от Книгата на Гинес, всички говорят за нея и постижението ѝ.
Малко по малко тя си проправя път като журналист. В крайна сметка се премества в Ню Йорк, за да преследва писателска кариера и става колумнист за списание Parade. Виждайки ентусиазма на читателите, който предизвиква “титлата” на Вос Савант, списанието й предлага работата.
Рубриката е наречена “Попитайте Мерилин” и читателите ѝ пишат, за да я попитат за различни въпроси, свързани с академичните среди и науката. Няколко години по-късно започва работа за списание New York.
Това, че е известна като най-умният човек в света, кара хората постоянно да предизвикват и подлагат на тестове нейната интелигентност – нещо, което се усложнява и от необуздания сексизъм на времето, отбелязват от All That’s Interesting. Често е упреквана и че не е развила потенциала си максимално.
Въпреки всички приказки за пропиления талант, Мерилин смята, че е на прав път. “Обществото ни предлага толкова много. Не мисля, че правим достатъчно, за да му се отблагодарим, но мисля, че всички носим социална отговорност, а за мен писането е отличен начин да върна на хората това, което са ми дали.”
