В навечерието на своя петдесети рожден ден известният PR експерт Наско Лазаров пропя вече сериозно. На 13 декември в НДК той, в дует с Галя Георгиева, ще представят дебютния си албум “Прекрасна вечер”. Името на диска дава песента, с която са участвали в новогодишната програма на БНТ – 2021 година.
В концерта, чиято кауза е: Да се раждат повече деца в България, ще участват още: Петя Боюклиева, група “Спринт” дует “Шик” , Искрен Пецов, Георги Низамов, Шкумбата и други. Десетте песни от албума са по текстове на Иван Тенев, Добромир Банев и Добромир Радев. Музиката е на Асен Драгнев и Пейо Пеев.
– Г-н Лазаров, Как се чуствате на сцената като певец, нещо ново за вас?
– Не съм певец, но се чувствам комфортно. Дуетът създадохме на шега и засега нямаме амбициите да превземаме Сан Ремо. Това, към което се стремим, е да събираме пари в помощ на жените с репродуктивни проблеми. Самата Галя е преживяла такъв кошмар, дълго се е борила и от четири години се радва на две прекрасни близначета. Затова и взема микрофона, за да даде кураж, сила и надежда на жените, които днес страдат, както някога е страдала тя.
– Навършвате петдесет години. Вече сте на попрището жизнено в средата. Как се чуствате?
– Не се притеснявам от годините.
– Нарекли сте празничната си вечер по повод юбилея “50 нюанса живот”. Към кой от тези “нюанси” се връщате най-често?
– Към детството. Тръгнал съм от малкото село Катунци, на границата ни с Гърция. И това е моята гордост. Там въздуха е кристално чист и сигурно затова най-бързата бяла жена Ивет Лалова всяка година преди състезание идва да се готви на нашия стадион. Хората са честни, открити и работливи. За съжаление за тези качества днес малко се говори.
– През 2020-та ви обявиха за PR на годината. Преди 50 години обаче, за такава професия не бяхме и чували. Какви бяха детските ви увлечения?
– Като малък и аз заставах до селската фурна и продавах вестници. Веднъж спечелих 2 лева и 40 стотинки. Много пари. В училище често сменяха преподавателите ни по френски. Изпитвахме трудности в обучението си. Описах всечко това в четири големи страници. Писмото излезе във вестник “Народна младеж” . Уплаших се, че сигурно ще ми се карат – мислих си. Учителят ми Цинчов обаче, ме поздрави. Каза, че статията е изиграла положителна роля.
– И така решихте проблемите си с учителките по френски?
– Не, проблемите си останаха, но писмото ми бе обявено за най-хубавото във вестника за годината. Обадиха се, че в селото ще идват от телевизията. Шок. Беше голяма еуфория. Цялото Катунци се събра на площада да празнува. Така се запалих по писането. Непрекъснато звънях по вестниците. Родителите ми получаваха 120 лева заплата, а един месец трабваше да платим 150 за телефон. Кошмар.
– Имате награди и като танцьор?
– Станах солист на училищната ни трупа. С партньорката ми Весела танцувахме всякакви танци, дори класически балет. Стигнахме до Чайковски. На фестивал в Сандански ни дадоха златен медал. В Благоевград се представихме на площада. Сред зрителите бе и Тодор Живков. Заради това участие пропуснах изпитите за езиковата гимназия.
– Какъв нюанс има Лондон във вашия живот?
– Бях вече студент и отидохме да берем ягоди.По това време загина принцеса Даяна. Бъкингамският дворец беше като океан от цветя, плюшени играчки, послания. Бях много впечатлен. При раздялата с кралица Елизабет Втора цветята баха далеч по-малко.
– Как изглежда един ден на берач на ягоди?
– Работихме в областта Кейн, селцето Йолдинг. Живеехме в каравани. Сутрин ставахме рано и в 7 часа бяхме на полето. С приятелката ми за шест месеца спечелихме 30 000 долара.
– Не помислихте ли да останете?
– Помислих. Върнахме се по нейно настояване. Уж временно, с намерение скоро да отлетим обратно за Англия. Но това не стана.
– Съжалявате ли?
– Да, ако бях останал тогава, сега щях да съм милионер.
– Не знам как става това, но жалко: България остана с един милионер по малко. За сметка на това станахте PR. Коя е акцията, с която се гордеете?
– “Да подарим усмивки на децата на Занзибар”. С д-р Венета Павлова, която се прочу като стоматоложката на Силвестър Сталоун и телевизионната водеща Мария Силвестър два месеца събирахме подаръци за децата от тази бедна африканска държава. Много добри хора ни помогнаха, докато се натрупат шестдесет кашона с фанелки, шапки, здравословен оризов чипс, петстотин четки и пасти за зъби, български натурален чай. Подарихте ги на сиропиталището “Бу-бу-бу”, където живеят над 350 деца. Те са без семейства или с родители наркомани. Много от тях са загубили майките си още при раждането. Разбрахме, че в Занзибар това се случва твърде често.
– Как се почувствахте на такова необичайно място?
– Обитателите на сиропиталището бяха на възраст от една до тринадесет години. Изключително красиви, чисти и ведри. Посрещна ни една лъчезарна жена, към която всички се обръщаха като майка Сузанита. Разбира се, никой тук не знаеше нищо за България. От нас чуха името на родината ни за първи път. Още тогава решихме, че като се върнем в България, ще съберем пари и при следващото ни посещение, ще закупим за пансиона две крави. За да имат децата топло мляко за закуска. Обещахме им и бус. Вярвам, че ще удържим на думата си.
– Какво още видяхте в Завзибар?
– Домът на Фреди Меркюри. В него великият солист на “Куийн” е живял до 1956 година. После семейството му се мести в Европа. Сега това изключително притегателно за туристите място е хотел. Във фоайето му се намира малка музейна сбирка на певеца: плочи снимки, пианото му, блестящото жълто яке, с което е бил облечен на грандиозния концерт на група “Куийн” на стадион “Уембли”. Входът за музея е осем долара.
На третия етаж се намира стаята на Фреди. Ако някой реши да преспи в нея, ще трябва да плати 150 долара, но и да се въоръжи с търпение, той, като прочутата обител, е ангажирана за месеци напред.
– Имали ли сте съдбовни срещи през годините? Такива, че да променят живота ви?
– Преди години бях нервен, сприхав, виках, псувах, не признавах никакви теории за позитивизма. Това се промени, след като попаднах на лекция на Джон Кехоу, авторът на безтселъра “Подсъзнанието може всичко” . Бяхме около 2000 души. Обстановката бе много ведра. Там чух, че животът е един и същ, важното е с какви очи ще го погледнеш. С времето се научих да гледам на нещата, които ми се случват от добрата им страна.
– Научете ни, как става това?
– Сутрин имам ритуал. Пожелам на приятелите си и последователите в Инстаграм прекрасен ден. Настройвам се положително за това, което ми предстои. Събудиш ли се нервен и крив, вече си написал сценария на ужасния ден, който следва.
– Какво още ви учеше Джон Кехоу?
– Дори да ми ударят шамар, го приемам за добро. Кехоу казва: “Когато ти се случи нещо гадно, лошо, то влиза през едното ухо, преминава през мозъка и трябва да го пропуснеш през другото”. С такива съвети този човек промени живота ми на 360 градуса!
Сега клиентите ми ме виждат винаги в добро нстроение, усмихнат, любезен и това има голямо значение. Позитивизмът се оказа печелившата формула и при работата ми.
– 50 ноанса живот се вече зад гърба ви. Идват следващите? Какво очаквате?
– Мисля, че не е късно да реализирам голямата си мечта. Искам да имам дете./show.blitz.bg
Интервю на Исак Гозес
