“Мона Лиза” е обект на страхопочитание и очарование от векове. Експерти от цял свят постоянно се опитват да разкрият мистерията зад нейната загадъчна усмивка. Сега, благодарение на рентгенова технология, учените разкриват тайните на легендарния портрет на Леонардо да Винчи – и обясняват как е успял да създаде нещо толкова невероятно само с няколко движения на четката.
Скорошно изследване предполага, че италианският ренесансов майстор може да е бил в особено изобретателно настроение, когато се е заел със произведението си от началото на 16 век. “Той е обичал да експериментира и всяка негова картина е напълно различна технически”, казва Виктор Гонзалес, водещ автор на изследването, пред Associated Press.
Гонзалес, който изучава химическия състав на десетки произведения на Леонардо и други художници, открива, че има нещо специално в боята, използвана за “Мона Лиза”. Става дума за рядко съединение, наречено плубонакрит.
Смята се, че Леонардо е използвал прах от оловен оксид. Той е обработил праха в ленено или орехово масло чрез нагряване на сместа. Полученият резултат е масло с много приятен златист цвят, наподобяващ меда.
Фрагментът от боята, който Гонзалес и екипът му анализират е взет от горния слой на картината и е с диаметър на човешки косъм. Учените надникват в атомната структура на пробата, използвайки рентгенови лъчи в синхротрон – голяма машина, която ускорява частиците почти до скоростта на светлината. Това им позволява да разгадаят химическия състав и да открият плубонакрита, вторичен продукт на оловния оксид.
“Плубонакритът е оригинална рецепта на Леонардо”, казва Гонзалес. “И това е първият път, когато може да потвърдим това.”
Смята се, че след Да Винчи холандският майстор Рембранд вероятно е използвал това съединение, през 17 век. “Това показва, че рецептата е предавана от векове”, добавя още Гонзалес.
“Мона Лиза”, за която историята твърди, че е портрет на Лиза Герардини, съпруга на флорентински търговец на коприна, както и други творби на Леонардо, все още крият множество тайни. “Със сигурност има тепърва какво да разберем”, казва Виктор Гонзалес. “В момента едва докосваме повърхността.”
