Михаела ДеПринс е световноизвестна балерина, която е била част от трупата на Бостънския балет, като дори е участвала в музикални видеоклипове на Бионсе и Мадона. Тя става известна благодарение на собствената си упорита работа и подкрепата на двама истински любящи хора – нейните осиновители, които ѝ имат огромно доверие и я насърчават да следва мечтите си. Въпреки че нейната история има щастлив край, тя не започва с цветя и танци.
Михаела е родена в Сиера Леоне през 1995 г. Родителите й я кръщават Мабинти, но след като и двамата почиват, чичо й я изпраща в сиропиталище, където тя става просто пореден номер.
В едно интервю си спомня живота си в сиропиталището, като казва: “Кръстиха ни от 1 до 27. Едно беше любимото дете на сиропиталището, а 27 беше най-малко любимото.” Михаела е номер 27 и най-малко харесваното дете, защото има рядко кожно заболяване, наречено витилиго. Заради това, че е различна, в сиропиталището я наричат “детето на дявола”.
Момиченцето успява да намери утеха в най-близката си приятелка. Тя също се казва Мабинти и е номер 26 в сиропиталището. И двете момичета обичат да пеят, да танцуват и да си разказват истории за това какъв би бил животът им, ако един ден бъдат осиновени.
Междувременно жена на име Илейн ДеПринс, която живее в Ню Джърси, мечтае да осинови дете от Африка. Тя има планове да осинови приятелката на Михаела – Мабинти, но има известно объркване, което се оказва решаващо за съдбата на Михаела.
В интервю осиновителката Илейн си спомня: “Обадиха ми се от агенцията за осиновяване. Те казаха: “Кое Мабинти осиновявате? Имаме две от тях.”
И тогава Илейн разбира, че другата Мабинти (Михаела) е отхвърлена от 12 семейства заради състоянието на кожата си. След това разкритие тя не се поколебава нито за миг и взима решение да осинови и двете момичета. Илейн вероятно никога няма да забрави първата си среща с Михаела. “Стоеше там със скръстени ръце, наистина ядосана”, спомня си Илейн. “Тя просто си мислеше, че аз ще съм поредната, която ще я отхвърли.”
Още докато е в сиропиталището, Михаела е силно очарована от снимка на балерина, която намира във вестник. Това е моментът, в който започва да мечтае да стане професионална танцьорка.
Когато пристига в дома на осиновителите си, Михаела показва тази снимка на майка си Илейн и й казва, че мечтае да има пантофки като истинска балерина. Илейн е толкова трогната и удивена, че не може да направи нищо повече от това да обещае на Михаела, че един ден ще танцува.
Животът на Михаела в САЩ поема своя нов, положителен обрат, но в началото момичето все още се страхува от отхвърляне и дори спи на светната лампа. Но любовта и грижите на родителите й излекуват сърцето й и скоро тя се успокоява и започва да преследва голямата си мечта.
Докато свиква с новото място, Михаела започва да бележи все по-забележителни успехи в уроците по танци и си поставя за цел да се превърне в професионална балерина. Тя обаче осъзнава, че ще има предизвикателства, пред които ще трябва да се изправи. По-конкретно, е много загрижена за витилигото си. Преди първото си участие на сцена моли майка си да й каже дали може да види петната по тялото ѝ от мястото, където седи в публиката.
Илейн си спомня: “Казах “Не, не наистина.” Изглеждат като прах”. И Михаела отвръща: “О, добре. Сега мога да бъда професионална балерина.”
До 17-годишна възраст тя става най-младата балерина, участвала в Dance Theatre of Harlem в Ню Йорк. По-късно е наета от Холандския национален балет и сега нарича Амстердам свой истински дом. Приема го като сбъдната мечта, но и успех, който си е заслужила.
“Това не е приказка, нали знаете”, казва тя. “Трябва да работиш здраво. Има много загуба, много болка. Но, знаете ли, изпълнението… Обичам го.”
Михаела има свой модел за подражание – една от първите афроамерикански балерини на име Лорън Андерсън. Михаела дори пише автобиографична книга за историята на живота си, а през 2018 г. и самата Мадона изявява желание да режисира филм за нея. Кралицата на попа признава, че когато е научила историята на балерината, е била просто поразена, припомнят от Bright Side.
Докато обявява плановете си за филма, Мадона пише: “Пътуването на Михаела ме развълнува дълбоко като артист и активист, който разбира несгодите. Имаме уникалната възможност да хвърлим светлина върху Сиера Леоне и да позволим на Михаела да бъде гласът на всички деца сираци, до които е израснала. За мен е чест да съживя нейната история.”
