Две години след внезапната смърт на сина си, Стефани Сиймур намира сили за първото си публично интервю. Супермоделът от 90-те години говори откровено за тежката загуба и за най-трудните си моменти пред WSJ. Magazine.
Синът й Хари Брант си отива след злоупотреба с лекарства за лечение на зависимост, едва на 24 години. Той е трето от четирите деца на Стефани.
И ако 54-годишният модел смята, че постъпва правилно, говорейки пред обществото за семейния си живот, то е защото е сигурна, че би имала одобрението на Хари. “Мисля за него постоянно. И ако преценя, че би харесал нещо, то аз го правя и това наистина ми помага в мъката”, казва Стефани пред WSJ. Magazine.
Част от това е и решението на Сиймур да вдъхне нов живот на някои от любимите дрехи на Хари. Той също се е занимавал с мода и още от ученическите си години е обичал да стилизира и прекроява тоалетите на майка си. На една от черно-белите снимки, част от фотосесията за списанието, Стефани носи любимия костюм на сина си. Кадърът е наистина въздействащ – докато притиска сакото към гърдите си, върху голия ѝ гръб, обърнат към камерата, се вижда изписано името на Хари.
“Това е костюм, който винаги е в гардероба ми. Една вечер го погледнах и просто реших да го облека. Стана ми и се чувствам страхотно да бъда в неговите дрехи”, добавя Сиймор, убедена, че ще продължи да снима дрехите на Хари, “защото това е от нещата, които той ще хареса”.
Главна опора за Стефани в трудните моменти е нейното семейството. И най-вече внуците. “Те са най-голямата ми утеха. Харесва ми да бъда “баба Стефани””, казва с усмивка моделът. И допълва, че през миналия октомври най-големият ѝ син Дилън (от първия ѝ брак с китариста Томи Андрюс) отново я е направил баба. А People споделят, че малкият наследник е кръстен на покойния си чичо.
Модната икона Наоми Кембъл, която е кръстница на трите деца на Сиймор от бизнесмена Питър Брант – Хари, Питър младши и Лили, също сподели няколко думи пред списанието за смъртта на своя кръщелник. “Помня, когато беше на 12, го водех с често с мен на срещи, а хората не можеха да повярват колко зрял и умен е за годините си. Беше наистина специален.”
