Много преди феномена “Монтесори”, около 1910 г. човек на име Борис Сидис се хвали със своите методи за отглеждане на деца. За онези, които не знаят, синът му Уилям Джеймс Сидис е вероятно най-умният човек, който някога е живял.
Роден в Бостън през 1898 г., Уилям Джеймс Сидис е син на Борис и Сара – украински емигранти, които впоследствие стават изтъкнати лекари. Борис е евреин, който заминава за САЩ след нахлуването на антисемитската вълна в Европа през XIX век.
Когато пристига в Америка той дори не знае английски, но взема изпитите и се записва да учи в Харвардския университет. Бързо научава езика и става прочут професор по психиатрия. Съпругата му Сара пък става лекар във времена, в които тази професия не е присъща за жените.
И двамата са на мнение, че всичко може да бъде научено и това убеждение бележи живота на техния син Уилям още от самото му раждане. Той се превръща в своеобразен експеримент за амбициозните си родители, които са известни в обществото със своето високо интелектуално ниво. Уилям влиза в заглавията на вестниците в началото на XX век като дете чудо с невероятен интелект.
Неговият коефициент на интелигентност се оценява на 254 – от 50 до 100 точки по-висок от този на Алберт Айнщайн. Той може да чете New York Times преди да навърши две години. На шест години езиковият му репертоар включва английски, латински, френски, немски, руски, иврит, турски и арменски. На 11 години постъпва в Харвардския университет като един от най-младите ученици в историята на висшето учебно заведение.
Когато влиза в университета, 11-годишният Уилям Сидис се оказва по-умен не само от своите състуденти, но и от повечето си преподаватели – именити професори в различни области на науката. Той остава в историята като най-младия човек, приеман някога да учи в престижния университет. Още докато трае обучението му, той е поканен за лектор и изнася лекция за четириизмерните тела. Тя завладява и студенти, и преподаватели. Всички са изумени от интелекта и необятното познание на 12-годишния Сидис.
Като възрастен обаче, той целенасочено избледнява в сенките, избягвайки общественото внимание, което го следва през ранните му години.
Биографът на Сидис, Ейми Уолъс, споделя пред водещия на Weekends в All Things Considered Гай Раз, че той е презирал медийното внимание “Той стана известно име и го мразеше”, казва тя.
След кратък престой като професор по математика след дипломирането Сидис се укрива от общественото внимание, местейки се от град на град, работа на работа, често използвайки псевдоним. Неговата доброволна изолация продължава до 1919 г., когато 21-годишният Уилям е арестуван за участие в политическа демонстрация в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор. След като излиза от затвора най-умният човек в историята заживява като същински номад.
През цялото време той пише редица книги, включително история от 1200 страници на Съединените щати. Неговите книги обаче никога не са били широко публикувани и той използва най-малко осем псевдонима.
“Вероятно никога няма да разберем колко книги е публикувал под фалшиви имена”, казва Уолъс.
Сидис живее успешно далеч от светлината на прожекторите до 1937 г., когато списание New Yorker изпраща репортерка, за да се сприятели с него и да събере информация за статия за случилото се с момчето чудо.
В крайна сметка излиза материал, който не го обрисува в никак добра светлина Сидис. Точно обратното. Историята звучи така, сякаш той буквално е ударил дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.
Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва отново в пълна изолация и самота. Колкото до връзката му с роднините, той сам избира да не поддържа такава. Освен тоталната самота, негов спътник е и бедността. Той работи като чиновник с много ниска заплата – колкото да свързва двата края.
Уилям Сидис умира през 1944 г. от мозъчен кръвоизлив. Заради вниманието на медиите, които преживява като дете чудо, Уолъс смята, че Сидис е имал много нещастно детство и макар в бедност и нищета е живял по-щастлив живот като възрастен, пише NPR.
“Хората, които го познаваха, го обожаваха”, казва Уолъс, “така че мисля, че той наистина се превърна от напълно травматизиран като малко момче в щастлив човек.”
