Документалната поредица за Дейвид Бекъм разкри много подробности за кариерата му и за личния му живот. Видяхме много архивни кадри и видеозаписи още от детските години на футболиста, станахме свидетели и на отношенията с родителите му.
Нямаше обаче как да не ни направи впечатление начинът, по който футболната легенда говори за Тед Бекъм. Попитан как е понесъл жестокото отношение на феновете след отпадането на Англия от световното по футбол през 1998 г., той отговаря: “Можех да се справя с обидите на феновете заради начина, по който татко се държеше с мен”.
Взискателността и виковете на Тед Бекъм спрямо Дейвид често докарват малкото момче до сълзи. Майка му Сандра моли съпруга си да не е толкова строг с него. Отговорът му: “Не. Ако му кажа колко е добър, тогава няма да има към какво да се стреми”.
В целият Beckham виждаме как треньорската стратегия на Тед е оправдана не само от самия него, но и от самият Дейвид Бекъм. Други спортисти, станали жертви на подобни “стратегии” са Андре Агаси, Тайгър Уудс, Йелена Джокич.
Контролиращото родителско поведение не е гаранция за успех – напротив. Често то има обратен ефект върху спортните постижения на децата, а още по-лошо се отразява на психическото им състояние, пишат Conversation.
Сред най-честите техники на контролиращите родители са прекалена критика, обиди и унижения, продължителни тренировки, които водят до изтощение, както и игнориране на детето извън спортните му занимания.
Какви са най-честите последствия от подобно поведение от страна на родителите? Понижено самочувствие у децата, безпокойство, свързано със състезателни активности, спад в спортните постижения и развиваща се години депресия.
Вместо това редица изследвания показват, че подкрепата и положителното отношение дават по-добри резултати както в спортните надпревари, така и по отношение на психическото здраве на децата. Спортът трябва да носи наслада, да кара децата да се радват на новите неща, които учат, и да се наслаждават на конкретния момент.
“Въпреки че самият Бекъм твърди, че всичко си е струвало, доказателствата показват, че той е успял въпреки напрегнатата домашна среда, а не заради нея”, заключават от Conversation.
Бащата на Дейвид Бекъм – стратег или злодей
Документалната поредица за Дейвид Бекъм разкри много подробности за кариерата му и за личния му живот. Видяхме много архивни кадри и видеозаписи още от детските години на футболиста, станахме свидетели и на отношенията с родителите му.
Нямаше обаче как да не ни направи впечатление начинът, по който футболната легенда говори за Тед Бекъм. Попитан как е понесъл жестокото отношение на феновете след отпадането на Англия от световното по футбол през 1998 г., той отговаря: “Можех да се справя с обидите на феновете заради начина, по който татко се държеше с мен”.
Взискателността и виковете на Тед Бекъм спрямо Дейвид често докарват малкото момче до сълзи. Майка му Сандра моли съпруга си да не е толкова строг с него. Отговорът му: “Не. Ако му кажа колко е добър, тогава няма да има към какво да се стреми”.
В целият Beckham виждаме как треньорската стратегия на Тед е оправдана не само от самия него, но и от самият Дейвид Бекъм. Други спортисти, станали жертви на подобни “стратегии” са Андре Агаси, Тайгър Уудс, Йелена Джокич.
Контролиращото родителско поведение не е гаранция за успех – напротив. Често то има обратен ефект върху спортните постижения на децата, а още по-лошо се отразява на психическото им състояние, пишат Conversation.
Сред най-честите техники на контролиращите родители са прекалена критика, обиди и унижения, продължителни тренировки, които водят до изтощение, както и игнориране на детето извън спортните му занимания.
Какви са най-честите последствия от подобно поведение от страна на родителите? Понижено самочувствие у децата, безпокойство, свързано със състезателни активности, спад в спортните постижения и развиваща се години депресия.
Вместо това редица изследвания показват, че подкрепата и положителното отношение дават по-добри резултати както в спортните надпревари, така и по отношение на психическото здраве на децата. Спортът трябва да носи наслада, да кара децата да се радват на новите неща, които учат, и да се наслаждават на конкретния момент.
“Въпреки че самият Бекъм твърди, че всичко си е струвало, доказателствата показват, че той е успял въпреки напрегнатата домашна среда, а не заради нея”, заключават от Conversation.