Обикновено в петък представяме пет нови песни. Но тъй като уре е 24 май – денят, в който се покланяме пред делото на светите братя Кирил и Методий, празник на българската азбука, просвета и култура, решихме селекцията ни да бъде малко по-необикновена.
Затова днес, вместо към новото, обръщаме поглед към вечното. Избрахме не просто пет песни – избрахме пет текста, в които думите тежат, греят и остават. Изборът беше труден, защото българската песенна поезия е океан, а ние имахме само шепа място.
“Високо” – ФСБ
Има песни, които не просто се слушат, а се изживяват. “Високо” е такава. Звучен спомен от времената, когато ФСБ тъкмо изграждат основите на българския прогресив рок, а Евтим Евтимов – един от най-нежните и дълбоки поети на своето време, превръща любовта в химн. “Високо” е изповед за онези мигове, когато чувствата надрастват света и го надлитат. Това не е просто песен – полет е.
“Светът е за двама” – Орлин Горанов
“Не заспивай, когато умират звезди…” – първите думи, и вече сме някъде другаде. Място, където светът е тих, топъл и винаги за двама. Стиховете са на Димитър Точев – драматург, поет и човек, чийто глас се чува през десетилетията. А песента, създадена от Мария Нейкова през 1981 г., се превръща в обичана класика още от първото си излъчване. Не просто любовна, а човешка, истинска.
“Да те жадувам” – Сигнал
Когато великан като Любомир Левчев напише стихотворение, то няма как да остане само на хартия. “Недопустимост” от стихосбирката “Самосъд” става основа за една от най-обичаните български песни. Първо я пее Емил Димитров, но тя намира пълния си заряд в гласа да Данчо Караджов от “Сигнал”. Заглавието “Да те жадувам” идва по идея на композитора Георги Костов – един кратък израз, който казва всичко. Левчев го приема. И ние също.
“Богатство” – Тангра
Една песен, която отдавна е престанала да бъде просто песен. “Богатство” е изповед, урок, откровение. Родена от сътрудничеството между композитора Борис Карадимчев и поета Александър Петров – име, което стои зад десетки хитове, които пеем и до днес. Във времена, когато думите лесно се губят, тези остават.
“Двама” – Мария Нейкова
Понякога една песен е достатъчна, за да обрисува душа. “Двама”, създадена за филма “Козият рог”, се превръща във вечен символ на любовта – болезнена, чиста, безвъзвратна. Музиката е на Мария Нейкова, текстът – на Богомил Гудев, един от строителите на съвременната българска песенна поезия. А когато Нейкова я изпълнява с китара в ръка, сякаш времето спира. И остава само истината между двама.
