Има много впечатляващи факти за птиците. Някои се реят на километри, без изобщо да пляскат с криле, а други живеят повече от половин век. Но когато погледнем птица, която се рее в далечината, винаги сме се чудили колко ли високо може да стигне.
Видът, който държи рекорда за най-висок полет, е лешоядът на Рюпел (Gyps rueppellii), известен още като африкански лешояд.
През 1973 г. един африкански лешояд удря търговски самолет на 11 300 метра над Кот д’Ивоар в Западна Африка. Докато един от двигателите му е повреден, самолетът успява да се приземи успешно. Птицата за съжаление няма този късмет. Всичко, което остава от нея, са пет цели и 15 частични пера – достатъчно за положителна идентификация на вида и за потвърждаване на този невероятен подвиг.
Африканските лешояди са много социални птици и се смята, че имат моногамни връзки по двойки, като и двамата родители помагат да се грижат за всички пиленца през първите 150 дни от живота им.
Роден в регион на Африка, наречен Сахел, който обхваща част от земя между Сахара и суданската савана, местообитанието на лешояда включва множество страни, включително Зимбабве, Сенегал и Етиопия. От време на време те се появяват и в Средиземно море в Испания.
За съжаление подобни посещения може да станат по-голяма рядкост в бъдеще, тъй като лешоядът на Рюпел е класифициран от Червения списък на IUCN като критично застрашен. Подобно на много подобни африкански птици, те са застрашени от загуба на местообитания, лов и намалена наличност на единствения им източник на храна – мършата.
Има и голям проблем с отравянето, особено в Източна Африка. То, до голяма степен, е от пестицид, наречен карбофуран, но благотворителната организация BirdLife International също подчертава ролята на лекарството диклофенак. Това противовъзпалително средство може да се използва при ветеринарно лечение, но е фатално за лешоядите на Рюпел, ако погълнат трупове на животни, които са приели лекарството. Изненадващо, особено като се има предвид, че лешоядите могат с удоволствие и без последствия да хапват месо, което е заразено с антракс и ботулизъм.
Ако някога имаме достатъчно късмет да забележим и огледаме африкански лешояд, ще се убедим, че това е гледка, която няма да забравим дълго време. Тези величествени птици достигат височина от почти един метър и имат отличителна глава без пера. Animalia пише, че тази адаптация произтича от склонността им да пъхат целите си глави в плячката си, докато пируват с нея.
Мощните им крила се простират над два метра, но те ги използват пестеливо по време на полет. Дори когато не причиняват главоболие на търговските пилоти, лешоядите на Рюпел редовно достигат впечатляващи височини, като се възползват от силните термики, докато се реят над земята и сканират за плячката си.
Напълно възможно е, дори вероятно, събитието от 1973 г. да е аномалия. Има причини, поради които обикновено не виждаме птици да летят до пътнически самолети на такава огромна височина, повечето от които са свързани с кислорода.
Други претенденти за полет на огромна надморската височина са сивият жерав (Grus grus), който е регистриран на 10 000 метра, докато избягва орлите в Хималаите, и планинската гъска (Anser indicus), която е забелязана на максимална височина от 7300 метра и има свръхголеми бели дробове, за да се справи с липсата на кислород.
Все пак BBC Wildlife съобщава, че дори с модерната технология за проследяване нямаме данни за друга птица, която да се доближава до рекорда на лешояда на Рюпел, така че короната му изглежда безопасна засега.
